Един объркан живот...

13.У дома

Беше вечер когато пристигнахме пред имението.Тя слезе от колата и се огледа.
-Защо се оглеждаш?-попитах аз.
-За всеки случай!-каза и се усмихна.
Аз влязох първа в имението.Щом ме видя леля ми се разкрештя.
-Къде ходи?Знаеш ли колко се притесних за теб?-тя тъкмо щеше да продължи,но спря когато видя че близначката ми влезе.Просто остана без думи.

-Здрасти лелю!-каза Мелиса и се усмихна.

Аз я издърпах и я заведох в моята стая.Взех куфарите и ги сложих под леглото.
-Преоблечи се и си лягай,утре идваш с мен на училище!
-Слушам шефе!-каза тя и се засмя.
Минаха 2 часа и двете си легнахме.
-Кейс,спиш ли?-прошепна ми тя.
-Не,защо?-попитах я аз.
-Някой знае ли за мен?-попита тя.
-Да...-казах аз.
-Кой?-попита тя.
-Аз,леля ни,най-добрата ми приятелка и бившото ми гадже.
-Добре,лека нощ!-каза и затвори очи.
Минаха 4 часа откакто заспахме(откакто тя заспа).Аз не можах и да мигна.Мислех си за Мариса.Какво ще каже тя?Ами Ник?Дали той ще я издаде?Ако го направи ще...Лежах си замислена на леглото когато тя се събуди.Излезе на терасата.
-Защо си тук?-запитах аз.
-Защо не спиш?-попита ме тя.
-Просто немога да заспя.-казах аз.А ти защо не спиш?
-Все едно лягам си.-измърмори и влезе в стаята...