Един объркан живот...

9.Скандалът

На сутринта след Хелоин се върнахме в колата.Ник поиска на заем туба с бензин за да напълни резервоара.Тръгнахме някаде около 15:30.Аз се возех на предната седялка до Ник.Забелязах че е притеснен.
-Ник,защо си притеснен?-попитах аз,но така и не получих отговор.Никълъс добре ли си?
-Ааа,да,супер съм!-каза ми и се усмихна.Просто исках да те помоля нещо...
-Слушам те,миличък!
-Дали няма да е по-добре...Все тая забрави!-каза той.
-Кажи какво става!-развиках се аз.
-Просто исках да ти кажа че...Че...
-Хайде говори!
-Дали не трябва да се разделим?-попита той.
-Защо мислиш че трябва?-попитах аз.
-Защото...амиии...просто така!-каза трезгаво той.
-Значи късаш с мен?!?-попитах ядосано.
-Да!-каза ми той още по-ядосано.
-Ти си кретен!-казах му аз.
Мариса и Джейсън стояха зад нас,по точно на задните седялки.
-Какво става?-прошепна ми тя.
-Скъсахме не видя ли?!?-попитах я раздразнено.
Тя ме погледна и замълча.
-Вече сме на 5 километра от града.-съобщи Ник.
Щом чух това на лицето ми изгря усмивка.Бутнах Никълъс,той изпусна волана,тогава аз светкавично натиснах спирачка.Оказахме се на средата на пътя.Без да се усетят аз излязох от колата.Бобягнах и се скрих.Те обиколиха няколко пъти и спряха колата.След 30 минути потеглиха.Излязох на асвалта и вървях замислена.Без да се усетя съм отишла по средата на улицата.Оказа се че те са точно зад мен.Никълъс явно ме видя и започна да свири.Аз бях толкова замислена че не чух нищо.Изведнъж усетих леко побутване.Ник замалко щеше да ме удари.Той слезе от колата.
-Какво по-дяволите правиш?-попита той.
-Предпочитам да продължа сама.
-Ти луда ли си,ще вървиж сама 5 километра?-попита той.
-Да,защо проблем ли имаж?!?-развиках му се.
-Я влизай в колата!-при тези думи той ме повдигна,отвори вратата на колата,сложи ме вътре,и заключи всички врати...