Един объркан живот...

51.Не исках да я измъчвам!!Много...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се...Беше 05:30 и Кейси все още спеше.Реших да се поразходя.Взех си душ.Облякох черен потник с бял натпис "Bad Girl",черни дънки и черни кецове.Сресах косата си.Взех си телефона и излязох.Отидох в близкия парк.Вървях спокойно,докато не видях тях...Е,всички хубави моменти имат лош край...Пред мен се появи онази к*чка.Нарочно се блъсна в мен...

-Гледай къде ходиш,бездомнице!-извика тя.

Подминaх я.Тя щеше да съжалява за това...Само да му дойде времето..След около 20 минути си сложих маската...Причаках я и я упоих.Заведох я в малка стая на 150 километра от града.Завързах я за стол.Честно казано не ми се занимаваше с нея...Реших че няма да я измъчвам...Много...След около 40 минути тя се събуди...

ГТК(Гледна точка на Катлея)

Събудих се в малка стая.Бях вързана за стол.Боже...Къде съм?!?Какво ще ми направят?!???В стаята влезе момиче.Приближаваше се до мен все повече и повече...Край с мен!

-Ко-К-Коя си ти?-попитах с треперещ глас.
-Коя съм аз?Коя съм аз?Момиче,ти в кой век живееш?Не гледаш ли новини?!?-попита тя.
-Ъммм,сори,не гледам!-казах аз без да се замислям.
-Аз съм Момичето със стъклените патрони!Аз съм Мелиса Стаилс!-каза тя.
-Иии...Ще ме убиеш ли-попитах аз.
-Неее,доведох те тук да си направим селфи заедно,че навън печеше слънце...Според теб какво мога да направя?!?!?
-Моля те,не ме измъчвай много!-помолих аз.
-Ще видим това!-каза тя и излезе.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Не мога да я убия!Не!Мога да наема някой да я изнасили,а после...Незнам...Може този някой да е сласък тип?!?Откачам ли?!?Да!Нее!!Млъквай мое мръсно подсъзнание!!!Вече беше към 15:30 часа.Трябва да я убия,и ще я убия!Ще я измъчвам!Не ми пука!Бях определила съдбата и.Ще накарам някой да я изнасили,а после ще я убия...И това направих.През това време аз се разхождах...Вече стана 20:30 и реших да действам..Утидох на мястото и почуках на вратата.След 5 минути момчето излезе...

-Не е мъртва,нали?!?-попитах аз.
-Не,нали така искаше?-попита той.
-Да!-казах аз и му платих.

Влязох в стаята.

-Е,хареса ли ти?-попитах аз.
-Коя си ти?-попита тя.
-Случката сутринта в 06:00 може би ще ти върне паметта?!?-попитах аз.
-Моля те,нашите са богати,мога да ти дам всичко,само не ме наранявай!-каза тя.
-Съжалявам Катлея,късно е мила!-казах аз и я прострелях.

Кръвта ме опръска.Цялата станах в кръв...

Качих се в колата и тръгнах...