Един объркан живот...

55.Какво каза?!?

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Легнахме си,но аз не можах да заспя..Как?Как можах да го направя?!Как можах да убия човек?!??И то няколко!?Защо го направих?!Сестра ми можеше да се оправи и без аз да се меся!Какво направих?!

От очите ми започнаха да течат сълзи...Как можах да убия човек?!

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се от звъненето на телефона си.Беше 04:30..Кой ли може да ми звъни по това време?!Без да гледам вдигнах..

-Ало,абоната спи и не може да говори точно сега,моля затворете и обадете се в нормално време!-измърморих аз.
-Ало,аз съм доктор Морган и търся Мелиса Стаилс!-каза той.
-Аз съм Мелиса Стаилс,какво има?!-попитах сънено аз.
-Познавате ли Джъстин Камерън?-попита той.
-Да,аз съм приятелката му,какво е станало?-попитах аз.
-Господин Камерън е претърпял катастрофа,елате в болницата в Ню Йорк веднага!-каза той.

Затворих телефона.Облякох първите дрехи които намерих..Счупих нещо,обух си кецовете и се запътих към вратата..

-Мел,къде отиваш!-чух гласът на Кейси.
-В болницата!-казах аз без да се обръщам.

Не намерих ключа, затова с ритник отворих вратата.Навън валеше топъл летен дъжд.Наоколо нямаше коли,затова побягнах в посока на Ню Йорк.Не мислих,просто трябваше да съм там...Бягах с всички сили по пътя..Трябваше да стигна възможно най-бързо!От тук до Ню Йорк имаше поне 40 километра..След около 30 минути се блъснах в нещо..Уличен стълб...Перфектно!Паднах по гръб на земята.Стоях там няколко минути..Дъждът затопляше тялото ми.Нямах никакво време,но исках да остана така поне още 5 минути..Усетих как клепачите ми натежават.Бях доста изтощена...НЕ!!УТИВАМ В НЮ ЙОРК НА ВСЯКА ЦЕНА И ТО ВЕДНАГА!!!До мен спря кола..

-Мелиса,добре ли си?!-чух гласът на Кейси.
-Да Кейс!Ноо...Нямам време!Трябва да стигна до болницата в Ню Йорк веднага!!-казах аз изправяйки се.
-Защо е толкова важно?Какво ти става?!-попита тя.
-Аз...Просто...Все тая Кейс!-промълвих.
-Кажи ми,Мел!-каза тя.
-Джъстин е катастрофирал!Трябва да утида в болницата веднага!-казах аз.
-Не те ли естрах,че могат да те тикнат в затвора,когато те видят?-попита тя.
-Готова съм да рискувам!-заявих аз.
-Добре тогава!Ще те закараме!-каза тя.

Хвана ме за ръката и ме отведе в колата.Ник седеше на волана.Подеглихме..Той караше тоолкова бавно,че щях да стигна по-бързо,ако бях продължила сама..