Един объркан живот...

35.Приятелки...Част:1

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Макейла все още беше притеснена.Отведох я вкъщи.
-Мелиса,защо не си на училище?-попита ме майка ни.
-Дълга история!-казах аз и започнах да се изкачвам по стълбите.Макейла ме последва.

Влязохме в стаята ми.

-Благодаря ти!-промълви тя.
-Защо,какво е станало?-попитах аз.
-Благодаря ти че се застъпи за мен пред момчетата!-каза ми тя.
-Това беше най-малкото нещо което можех да направя!-казах и аз.
-Ъммм,да!-каза ми тя.
-Макейла,какво има?-попитах я аз.
-Нищо!Просто мисля че няма да се впиша в класа...-каза ми тя.
-Не се тревожи,бях същата.Тук съм от скоро.-казах и аз.
-От скоро?!?-попита учудено тя.
-Да,от скоро.Всъщност аз имам тайна,тайна която само сестра ми и близките ми знаят.-казах и аз.
-Всъщност и аз имам тайна!-каза ми тя.
-Каква?-попитах я аз.
-Ами...Просто...Преди да се преместя тук аз живеех в Париж.Една вечер реших да се поразходя.Срещнах мъж на около 40.Подминах го,забелязах че ме следва.Той ме хвана,а аз забих джобно ножче в крака му и избягах.-каза ми тя.А каква е твоята?-попита ме тя.
-Мек,повярвай ми,не искаш да знаеш!-казах и аз.
-Моля те,кажи ми.-помоли тя.
-Ами...Предполагам знаеш за "Момичето с стъклените патрони"?-попитах аз.
-Да,чувала съм.Какво за нея?-попита ме тя.
-Аз съм това момиче!-казах и аз.
-КАКВОО???-попита ме тя.
-Вярно е,Мек,аз съм наемна убийца!-казах и аз.

Тя се замисли.

-Защо го правиш?-промълви тя.
-Не искам,длъжна съм!-казах аз.Не ме издавай,моля те!-помолих аз.
-Добре!-каза ми тя и ме прегърна.

Решихме да се поразходим.Излязохме.След 30 минути Джъстин ми се обади.

-Здрасти,мила!-каза той.
-Здрасти,как си?-попитах го аз.
-Добре,а ти?-попитах го аз.
-Добре,мила,искам да те запозная с брат си!Ще дойда да те взема,къде си?-попита ме тя.
-Чакай,не знаех че имаш брат!-казах учудено аз.
-Имам,казва се Джейкъп.-каза той.
-Окей,аз съм със една приятелка,ела да ни вземеш.-казах му аз.
-Добре,чао,обичам те!-каза той.
-И аз,чао!-казах аз и затворих.

След половин час Джъстин пристигна.Взе ни и ни одведе в апартамента си.На вратата ни чакаше високо момче с тъмно кафява коса и черни очи.

-Здрасти,казвам се Джейкъп!-поздрави ме той.
-Здрасти,Мелиса!-казах му аз.
-Казвам се Джейкъп!-той започна да говори на Макейла.Тя го гледаше,сякаш виждаше дух.Личеше си че го харесва.
-Казвам се...Казвам се...
-Макейла!-казах аз.Извинете ни за момент!-допълних аз и я дръпнах към себе си.Влязохме в банята.
-Мек,май здраво си хлътнала!-казах аз.
-Ъммм,не.Кого заблуждавам?Наистина го харесвам!-каза ми тя...