Един объркан живот...

22.Флашката

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Нямах търпение да видя записа на флашката.Тя изглеждаше скъпа.След като се прибрахме аз буквално полетях към стаята.Изкарах си лаптопа и включих флашката.

На нея имаше запис как някакъв извратеняк опипва майка ни.Веднага познах нейното лице.Имах доста нейни снимки.

-Подяволите!Трябваше да те убия докато все още можех!!!-изкрещях аз и в този момент влашката излетя през прозореца.
Разплаках се.Не трябваше да го правя.Не трябваше да хвърлям влашката през прозореца.Не трябваше да замесвам сестра си.Не трябваше да идвам в Ню Джърси!Бях ядосана.Бях ядосана на себе си...
-Мелиса,добре ли си?-чу се притеснения глас на Кейси.
-Ъммм,да!-казах и аз.
-Защо плачеш?-попита ме тя.
-Заради проклетата флашка,заради проклетия извратеняк!-казах и аз.
-Каде е флашката?-попита ме тя.
-Ъммм,хвърлих я през прозореца.-казах и аз.
-Ще я взема!-каза ми тя и се насочи към вратата.
-Мелиса какво имаше на флашката?-попита ме леля ни.
-Оооу,нямаш си на представа-казах аз.

След минута Кейси се върна в стаята.Взе лаптопа и седна до мен.Пусна записа.Тя го изгледа внимателно.Беше по-средата на записа когато се разплака.Щом видях това затворих лаптопа.

-Не трябваше да гледаш това!-казах и аз.
-Този мъж...Това е...Това е онзи който ме върза.-каза тя.
-Не,Кейс това не е той.-казах и аз.
-Кой тогава?-попита тя.
-Това е Джаксън Колд,мъж на 36 години,тъмна коса,студени,тъмно кафяви очи.Безмилостен убиец.-казах и аз.
-От каде знаеш това?-попита ме тя.
-Срещала съм се с него.-казах и аз.А сега май ще приключим започнатото.-Допъних аз,като зареждах пистолета си.
-Няма да ходиш никаде!-казаха в един глас леля и Кейси.Не ти позволявам!-допълни леля.
-Не съм искала позволение!-казах аз и в следващия миг бях до вратата...