Един объркан живот...

57.Машина за убиване?!

-Амии...Не!- каза момичето.

Останах на място.Как стана така? Мога ли да й вярвам и изобщо трябва ли?!

-Но...как...откъде идваш..защо не сме се виждали до сега?-запитах аз.

Щях да продължа с въпросите,но тя ме спря..

-Живея в Минесота,откакто двете с Кейси бяхте на 8... Нашите ни разделиха,понеже щях да ви давам лош пример..Но като гледам сега....май имаме сходни занимания.-пое си въздух и продължи-
Аз също съм убийца.Правя същото като теб.Имах мисия,свързана с президента,но разбрах,че си в опасност,и веднага дойдох...-каза тя.
-А Кейси знае ли за теб?-попитах аз.
-Не..-отговори тя.
-Добре,но не ми стана ясно....защо съм в опастност?-попитах аз.
-Наблюдават те,Мелиса!Следят всяко твое движение!Могат да те убият всеки момент..Особенно вчера вечерта,когато седеше пияна на пейките,въоражета само с джобно ножче...
-Кои са тези хора?-попитах аз.
-Може да се шокираш,но това са 2-те ни братовчедки. Готови са на всичко,за да ни унищожат...пожара в къщата ви беше поръчан от тях.Катастрофата на гаджето ти също...Родителите им подхранват злоба и ненавист към нашето семейство.Те ни мразят!
-Моля?!Как роднини искат да ни убият?!-попитах аз.
-Заради теб...една откачалка уби дядо им....и мислят,че си била ти.-каза тя.
-И какво да правим? Как да ги спрем? Това не става с едно "Извинявай"
-Трябва да създадем машина за убийства,но ни трябва Кейси...-промълви тя.
-Хей,я почакай малко!
1.-во..Не съм механик,ако не си забелязала?!
2.-ро..Не желая,да се вкарвам в сякакви турски сериали!
Иии 3-то..Няма да позволя сестра ми да умре заради мен..Те ще я убият по-лесно от заек?!!-измърморих аз.
-Спокойно!Тя няма да пострада!Сега трябва да я доведем тук!-каза тя.
-Хайде!-прошепнах аз и се запътих към вратата.

Качихме се в колата и потеглихме...След около 4 часа колата спря..

-Хайде!-казах аз излизайки.
-Тук ли живеете?!-попита учудено тя.
-Да,но това е временно!-казах аз.

Двете се насочихме към къщата.Отключих вратата и влязох.Кейси спеше..Нормално,04:00 през ноща е...

-Кейс,ставай!Трябва да дойдеш с мен,а и да се запознаеш с някого..-прошепнах аз.
-Какво по-дяволите искаш,04:00 часът е!-измърмори тя..Чакай малко...Мел!-каза и ме прегърна..
-Хах...Добро утро!-казах аз.Сега ела!Ще те запозная с...Ще видиш!-допълних.

Слязохме на 1-вия етаж,където ни чакаше Кейтлин..

-Добро утро,сънливке!-каза тя.
-Хей,това шега ли е?!-попита тя.
-Както вече обясних на сестра ти,казвам се Кейтлин Стаилс,на 21 съм,живея в Минесота откакто вие двете бяхте на 8..Нашите ни разделиха,защото щях да ви дам лош пример,ноо както гледам имаме сходни занимания..Ваша по-голяма сестра съм..-промълви тя.
-Ти *баваш ли се с мен?!-попита Кейси.

Кейт ме погледна...

-Хах...Личи си,че сте близначки!-каза през смях тя.Ноо,сега трябва да се върнем!-допълни .
-Права си!-казах аз.

Кейси ни последва..Влязохме в колата и тръгнахме..Бях полу заспала,когато колата рязко спряя.

-Подяволите!-чу се викът на Кейтлин.
-Каквоо стана?-попитах сънено аз.
-Спукахме гума,а е едва 05:00 часа!-каза тя.
-Какво ще правим?-попита Кейси.
-Момичета,излезте от колата и бягайте!-извика тя.
-Какво по дяволите става?!-попитах аз.
-Амии..Как да ти го кажа,в капан сме!Буквално на 5 крачки сме от къщата на братовчетките ни!Трябва да се махнем,иначе ще ни убият!-каза тя.
-Кои са те?-попита Кейси.
-Кзандра е по-голямата,и е на 23!А,по-малката се казва Демитрия,тя е на 19...-каза Кейт.

Мина час мълчание..

-Край с нас!-прошепна Кейт.

До колата дойде момиче...

ГТК(Гледна точка на Кейт)

Мъртво...Мъртви сме!Какво ще правим?!Подяволите!Не мога да рискувам живота на момичетата!Кзандра дойде до колата и ми направи знак да изляза..

-Какво правите тук,подяволите?!-изръмжа тя вадейки пистолет.
-Спукахме гума!-промълвих аз.
-Е,няма да си тръгнете,ЖИВИ!-каза тя.

Незнам как,но в следващия миг се озовах на земята..

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Взех един от пистолетите на сестра си,и излязох от колата..Започнах да стрелям,във всяка посока..След минута се чу писък..

-Демитрия!!-извика момичето.

От къщата се появи момиче..То насочи пистолет към мен и започна да стреля..

-Хах...Май не си добър стрелец!-казах аз през смях.

В следващата минута някой допря някаква кърпа до лицето ми..Нямах сили да се съпротивлявам..Клепачите ми започнаха да натежават,докато не затворих очи...