Един объркан живот...

26.Няма нужда да го правиш!Част:2

ГТМ(Гледна точка на Малиса)

Отворих вратата и тя искърца.Влязох в сградата.Беше тъмно и не виждах нищо.Извадих и заредих пистолета си.Изведнъж се чу ръкопляскане.

-Здрасти,Мелиса Стаилс!-чу се същия мъжки глас от телефона.
Затворих си очите и започнах да стрелям.Тъй като не чувах нищо реших да се ориентирам по звука който той издава.

-Не уцели Мелиса!-извика той.
-Какъв ти е проблемът?-попитах го аз.

След тези мои думи усетих силен удар в корема си.Помислих си "От тук няма да изляза жива".

След минута някой ме издърпа и ме върза за стълб.Светлините светнаха.
Видях около 10-има мъже пред мен.
-Сега кой е шефа Стаилс?-попита ме единия.
-Защо сте ме вързали психопати?-попитах ги аз.
-Така ще ни е по-лесно да...-телефонът на един от тях звънна.
-Идваме след минута!-каза той.

Седем от тях си тръгнаха.Успокоих се защото шанса да ме убият беше по-малък.

Единият от тях се усмихна и ме простреля в корема.Аз изпищях.Същия мъж ме одари с пистолет по главата.Ударат беше толкова силен че изпаднах в безсъзнание.

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Мелиса я нямаше повече от часове.Какво да правя?!?
-Кейси,защо не спиш?-попита ме леля ни.
-Просто не мога да заспя!-казах аз.Ще се поразходя!-казах аз.
-Както искаш!-каза ми тя.

Облякох се,взех си телефона,забелязах че телефона на Мелиса също е в къщи.Взех и него,реших да взема един от пистолетите на сестра си.

Излязох от къщи без да ме забележат.Предположих,че ще са в изоставената зграда.

Влязох в нея и започнах да обикалям.Застанах пред последната врата.Поех си дъх и разбих вратата.В стаята беше вързана сестра ми.Нямаше никой освен нея.Изтичах при нея.Тя беше в безсъзнание.Изплаших се.Развързах я и я събудих.

-К-кейси,какво правиш тук?-попита тя.
-Спасявам ти живота!-казах аз и и помогнах да се изправи.Тя беше полу заспала.Прибрахме се вкъщи.

-К-кейси,благодаря ти!-промълви тя.
-За нищо!-казах и аз.
-Какво става?-попита ни леля ни.
-Нищо.-казахме двете в един глас.
-Мелиса,добре ли си?-попита я тя.
-Ъммм,не съвсем!-каза тя.
-Мел,какво ще правиш?-попитах аз.Не можем да те заведем в болница!-допълних аз.
-Имам приятел лекар.Той ще ме оправи.Само трябва някак си да отида до зградата където той живее.
-Ник ще те заведе!-предложих аз.
-Д-добре!-промълви тя.

След 10 минути бяхме в колата на Ник.Пътят беше дълъг.Тя се облегна на рамото ми и изгуби съзнание...