Един объркан живот...

71.Bad Bitches

ГТМ(Гледна точка на Мел)
Събудих се в няква стая..Веднага щом отворих очи се усмихнах,защото Кам кротко спеше до мен..Изправих се до седнало положение и го целунах бузата..Станах и тихо се запътих към вратата,за да не го събудя...

Слязох по стълбите,но на последното стъпало се спънах и щях да падна,ако Кейт не ме беше хванала..

-Полека,бременна си..гледай къде ходиш!-каза тя.

Прегърна ме и двете слязохме долу..

-Мел аз излизам,Кейси я няма,но сигурно ще се върне скоро.Ще съм тук утре,долу- горе към 18:00 часа.Пази се!-каза и се запъти към вратата..
-Чакай Кейт,къде утиваш?-попитахх.
-Ъъ..аз..заеби...Мел,когато му дойде времето,ще разбереш..Обичам те!-каза тя и ме прегърна.

Тръгна..След 2 минути размисъл от моя страна,реших да я последвам..Просто така..от любопитство...

Излязох навън и се качих в най-близката до къщата кола...Запалих я и тръгнах след Кейт...

Точно след 4 часа път,в 23:30 тя спря колата пред няква изоставена..Болница..?!Слезе и влезе вътре...

Изкарах един от пистолетите си и го заредих.Изчаках още 10 минути и слязох.Влязох през един от шчупените прозорци,и без да вдигам много шум започнах да търся сестра си...

Болницата беше голяма,с много стаи и коридори.Имаше и доста карти и стъкла...Чух шум от едната стая и извадих пистолета си...Усетих,че някой беше зад мен.В следващия миг,точно покрай мен беше минал коршум.Уплаших се и побягнах....

Всъщност дори аз не знаех къде утивам,но все тая..Бягах около 20 минути,но вече не ми държаха краката седнах в единия ъгъл на една от стаите..Уморих се и клепачите ми натежаваха все повече и повече..Изведнъж някой ми блъсна главата в стената няколко пъти и ме ритна в корема..Изпищях от адската болка...

ГТК(Гледна точка на Кейт)

Седях с Лейси,Ивет и Виктория,когато от долния етаж се чу шум,и телефонът ми звънна...Беше Тифъни..

-Ало,какво става там подяволите?!-извиках нервно аз.
-Хванах някво момиче!-отсече тя.
-Доведи я горе,ще я поразпитаме малко..хахх..-засмях се.
-Дообре,ей сега идваме!-каза и затвори телефона.

ГТМ(Гледна точка на Мел)

-Ставай,кучко!-извика някво момиче..

Зрението ми беше размазано,и от главата ми течеше кръв...

-Не ме ли чу?Ставай!-каза тя.

Хвана ме за ръката и ми помогна да се изправя..Качихме ме по някви стълби,и се озовахме на последния етаж на болницата..Там имаше още четири момичета и макар,че не виждах почти нищо,а само някви тъмни петна,мога да кажа,че едната от тях беше сестра ми..сигурна съм!

-Т'ва е сестра ми,кучкоо!-извика тя..

Извади пистолета си,и щеше да я простреля,ако другите не я бяха спрели..След 5 минути тя дойде до мен,изправи ме и прошепна в ухото ми:

-Всичко ще бъде наред..

Погледах я в очите и заплаках.Тя ме гушна силно и замълча..Явно съм заспала...

••••••••••••••

Събудих се на болнично легло..Главата ми беше замаяна и ме болеше,Кейт седеше до мен и държеше ръката ми..Изправих се до седнало положение и се усмихнах..

-Защо ме последва?Знаеш ли к'во щеше да стане,ако ти се беше случило нещо?-попита Кейт.
-Виж..аз..извинявайй..
-Т'ва не става с едно "извинявай"!-отсече тя..Тифъни можеше да те убие,ако с другите бяхме тръгнали няколко минути по-рано!Бременна си,трябва да се пазиш,а не да си играеш с уръжия и да идваш на непознати места,само защото аз ги посещавам!Моля те,замисли се,за твое добро е..!-каза,след което отново замълча.

Всъщност..тя имаше право..колкото и гадно да беше това..Седнах до нея и я прегърнах...

-Съжалявам..не исках..!-прошепнах.

Разплаках се,а тя истри сълзите ми..

-Знам..-промълви.

След 30 минути излязохме от стаята...

-Мел,ти се прибираш в къщи!-каза Кейт.
-Остави я,Кейтлин!-обади се едно от момичетата.-Нека остане с нас!
-Дообре..-каза сестра ми.
-Хей,аз съм Лейс!Пр. ми е!-каза тя.
-Хахх..и на мен..-промълвих.

Запознах се и с другите момичета..

-Аре да прайм нещо?-предложи Ивет.
-Окк ма какво?-пита Вики.
-Низнамм..-допълни Тифъни.
-Момичета,ние ще тръгваме :д-каза сестра ми,след което хвана ръката ми.
-За къде бързаш?-попита Лейси.
-Ам..трябва да я прибера..Бременна е все пак ;ддд..-промълви Кейт.
-Хей,тя не е малко дете,остави я..Знае какво прави!-допълни Лейс.
-И без т'ва вече слънцето изгря..-каза Кейт,вън беше студено,тя съблече якето си и ми го даде-ще я прибера за всеки случай!-каза Кейт.
-Добре,както искаш..-усмихна се Лейси.

След 30 минути вече пътувахме..Явно съм заспала в колата...