Един объркан живот...

43.Сбогом...Хах...Довиждане!

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се в 06:30.До мен имаше момче.Къде съм?Май снощи съм пила малко повече.Бях доста замаяна,но трябваше да се измъкна...Слязох по стълбите и се насочих към вратата.Едно момче ми пресече пътя.

-Къде си мислиш че отиваш,бонбонче?-попита той.Как се измъкна от стаята?-допълни той.
-Смисъл?!?-попитах учудено аз.
-Я идвай с мен!-каза той,хвана ръката ми и ме заведе в малка стая.

Влязохме.В нея бяха сестра ми и още едно момиче.

-Какво правиш тук?-попитахме двете в един глас.
-Млъкнете и двете!-извика момчето.
-Не ми заповядвай!-изръмжах аз.

Той ме бутна в стаята и заключи.

-Ей,не можеш да ни оставиш тук!-извиках аз.

Започнах да блъскам по вратата,но безнадежно.

-Аз...аз...аз съм виновна че сме тук!-прошепнах допирайки глава до вратата.
-Не, не си виновна за нищо!-каза Кейси и дойде до мен.
-Да,съм!-извиках аз.

Станах и започнах да ритам вратата.Това място ме караше да откачам...Депресираше ме...

-Мелиса,осъзнай се!-изкрещя Кейси.

Започнах да блъскам по вратата.Ритнах я още няколко пъти.Кейси ме дръпна.

-Успокой се!Какво ти става?-попита тя.
-Депресирам се от тесни пронстранства без прозорец!-извиках аз,обикаляйки в кръг.

Изведнъж вратата се отвори.Побягнах към изхода,но се блъснах в някакво момче.

-Я по-кротко!-извика той.
-Ей,ще ни пуснеш или...-обади се Тифъни.
-Идвайте на обяд!-измърмори той.

Трите излязохме бавно от стаята.Трабваше да ни измъкна,но разполагах само с:
пистолет,2 патрона,шише с алкохол и джобно ножче...Трабваше все някак да избягаме...

-Момичета,по мой сигнал бягаме!-прошепнах аз.

Слязохме долу.

-Здравейте кучки!-каза единия.Друг хвана Кейси и я придърпа към себе си.
-Спокойно мила аз не хапя!-каза той.

Щях да хвърля стъклената бутилка по него,но Тифъни ме спря.Обядвахме...Беше ред за действие!

-Ъммм,може ли въпрос?-попитах аз.
-Да,кажи!-каза момче с рус кичур.
-На колко мили е Ню Джърси с кола от тук?-попитах аз.
-Ние сме в Лас Вегас...На около 490 мили.-отговори той.
-Добре,а имате ли кола?-попитах аз.
-Да,ей там са ключовете!-каза момчето.
-Добре,а колко часа се пътува?-попитах аз.
-С тази кола 4 дни!-каза той.Но почакай!Много хитро Стаилс!-каза с усмивка той.

Двама от тях хванаха сестра ми.Той допря пистолет до главата и.Веднага искарах уръжието си.Насочих го срещу един от тях.Някой ме хвана и допря нож до врата ми.

-Пусни пистолета!-каза ми той.
-Мечтай си!Ако искаш ме убий!-извиках аз.
-И това е вариант!-каза той.
-Не го убивай!Ще ти дам всичко!-каза един от тях.
-И това е вариант!-казах аз и се усмихнах.Пуснете сестра ми!-казах аз.

Той я пусна.Аз оставих пистолета.Прибраха ни в стаята,защото щели да излизат.Стоях си кротко,но след 10 минути търпението ми се изчерпа...

-Подяволите!-извиках аз удрайки силен ритник на вратата.Явно я разбих...
-Оооу боже мои!-казаха учудено двете с Тифъни.
-Хайде,да се омитаме!-казах аз.

След 3 минути вече бяхме в колата.Запалих я и потеглихме...