Един объркан живот...

42.В Лас Вегас

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Стана 21:30.Сестра ми все още не се беше появила.Реших да я потърся.Излязох.Вървях си по улиците,когато се озовах в багажника на кола.Как стана това?!?Пътят беше дълъг.След 4 часа колата спря.Някой отвори багажника.Видях момче някаде на около 19.Имаше още трима.

-Как се казваш?-попита ме той.
-К-кейси Стаилс!-казах аз.

Те се спогледнаха.

-Спокойно,аз не хапя!-каза той.

Заведе ме в малка стая.

-Джейк,ти се върни в Ню Джърси и намери другото момиче от рода Стаилс!-каза той.Не я докосвай,дори и да те нарани!-допълни той и затвори вратата.

На другия край на стаята имаше момиче.

-Ъммм,здрасти!-поздравих я аз и седнах до нея.
-Здравей!-промълви тя.
-Как се казваш?-попитах аз.
-Тифъни Грийн!-каза тя.А ти?-попита тя.
-Кейси Стаилс!-казах аз.На колко си?-попитах аз.
-На 16!А ти?-попита тя.
-На 17!От кога стоиш тук?-попитах аз.
-От 3 дни!-каза тя.От къде си?-попита тя.
-От Ню Джърси!А ти?-попитах аз.
-И аз!-каза тя.
-Скоро ще избягаме,поне така се надявам...-промълвих аз.
-Извинявай,ние сме в Лас Вегас!Пеша ли ще ходим до Ню Джърси?-попита тя.
-Почти съм сигурна,че сестра ми ще ни измъкне!-казах аз.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Беше 02:00.Все още бях в бара.Буквално нямах сили да се прибера.Бях изпила 6 чаши уиски.Нормално...През вратата влезе момче.Дойде до мен.

-Здрасти Стаилс!-поздрави ме той.
-Хах...З-здрасти!-промълвих аз отпивайки от 7-мата чаша.
-Ела с мен!-каза ми той.
-Виж,никой не заповядва на Момичето с стъклените патрони!-казах аз изпивайки и седмата чаша с алкохола.
-Пияна си,нали?-попита ме той.
-Хах...Не!Да!Не!Незнам!-казах аз изпивайки още две чаши.
-Последно?-попита той.
-Ъммм,Не!Да!Не!Хах...Незнам!-казах аз.
-Бармън,колко чаши е изпила?-попита той.
-Девет!-каза бармънът.
-Хайде,ела с мен!-каза той и ме повдигна.

Заведе ме в някаква кола.Навън валеше дъжд.Заспах.....

ГТД(Гледна точка на Джейк)

След 2 часа пристигнахме.Тя беше заспала.Беше толкова красива!Взех я на ръце и я заведох в къщата.Отключих.Беше тихо.Явно всички са заспали.Заведох я в стаята си.Не можех да рискувам да я оставя сама,защото можеше да се събуди и тогава аз щях да съжалявам...Легнах до нея и заспах...