Един объркан живот...

46.С теб съм!Част:1

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Беше 04:33.На вратата се почука.Станах и отворих.Беше познато лице.

-Здрасти,Мелиса!-поздрави ме той.
-Ъммм,ти кой беше?-попитах аз прозявайки се.
-Сестра ти тук ли е?-попита той.
-Сестра ми?!?-не му повярвах.
-Да,свила е 5 килограма наркотик?-каза той.
-Ей,днес да не е 1 Април???-попитах аз през смях.
-Мел,какво става?-попита Кейси.
-Ето те!-каза друг мъж и се втурна към нея.

Хванах го и забих джобно ножче в корема му,съборих го и започнах да натискам раната му с крак.

-Кейс,върни се вътре!-казах аз.

Тя ме послуша...

-Глупако,кажи какво искаш,защото не искам да си цапам ръцете и с твоята кръв!-изръмжах аз допирайки нож до гърлото му.
-Момиче,това не те ли кара да се замислиш?В очите на сестра си ти си просто убиец!Тя не те разбира!Ти я отблъскваш!-каза той.

Изпуснах ножа,това ме накара да се позамисля.

-Прав си!-прошепнах аз.Тя се опитва...Но аз я отблъсквам,защото...Не мога да я загубя!-допълних аз.

Той ме погледна.

-Хайде,кажи какво искаш?Колко да ти дам,за да я оставиш?-попитах аз.

Той ме хвана и влязохме в стаята при Тифъни и Кейси.

-Хванете това момиче,знаете какво да правите!-нареди той.

Хванаха Кейси.Пресякох пътя им.

-Чакайте!-казах аз.Тя остава,аз идвам!-заявих.
-Добре тогава!-казаха и пуснаха Кейси.

Тя ме издърпа.

-Какво правиш?-попита тя.
-С мен ще са по-добри!-казах аз.
-Аз го направих,аз отивам!-заяви тя.
-Хах...Мечтай си!-казах аз.

Слязах по стълбите,пред хотела,където ме чакаха мъжете.Качих се в черна кола.След час пристигнахме.
Слязохме от колата.Заведоха ме в малка стая.

-Ще говориш ли?-попита един от тях.
-Че какво да ви кажа?-попитах аз.

В този момент един от тях заби юмрук в долната ми челюст.От устата ми започна да тече кръв.

-Сега ще говориш ли?-попита той.
-Виж...Не познавам никой от вас и не ми пука кои сте!Оставете ме да си ходя!-запротестирах аз.

Някой ме бутна,и паднах на земята.Понасях ударите на мъжете по цялото си тяло.След около 30 минути имаше локва кръв около мен.Усетих как клепачите ми започнаха да натежават,докато най-накрая затворих очи...