Един объркан живот...

11.Открих те...Част:1

Минаха 5 дни откакто разбрах че имам близначка.Бях доста объркана и не можах да мигна.Омръзна ми!...Реших да замина за Лос Анджелис без знанието на леля ми.Опаковах си багажа и тръгнах.Пътят беше дълаг.Пристигнах в 10:30 часа.Чудех се каде да отида.В дома за сираци разбирасе!Отидох
в най-близкия дом и показах снимка от телефона ми.Тогава веднага я разпознаха.Казаха ми че е избягала.Вмомента никой не знае каде е,но има слухове че живее във висока кула.Има 3 кули в Лос Анджелис.Пристигнах пред първата 16:00 часа.Отне ми малко повече време да я открия.Изкачих всички стълби и видях врата.Нямаше никого.Реших да посетя втората.В нея имаше празна стая.Значи трябва да живее в третата кула.Пристигнах пред нея в 22:30.Изкачих всички стълби.Бях притеснена,но и развълнувана.Стигнах до вратата,отворих я.В стаята нянаше никого,но някакси личеше че там живее някой.Реших да изчакам.Чаках около час.Чуха се стъпки.Скрих се.След миг в стаята влезе момиче със ледено сини очи.Това е тя!Момичето се тръшна на леглото.След миг заспа.Явно е имала тежък ден.Реших да не я будя.Какво да правя?Подяволите!Легнах на дивана.Заспах.Беше някъде около 04:30.Някой ме събуди.
-Как влезе тук?-попита ме.
Уплаших се.Ами ако ме убие?Какво ще правя?Неочаквано на лицето и изгря усмивка.
-Няма да те убия,ако ми кажеш коя си и как влезе тук.-каза тя.
-Казвам се Кейси Стаилс.Открих те...-усмихнах се аз.
Тя ме погледна.
-Какво?!?-попита тя.
-И аз не вярвах!-казах аз,но чак тогава усазнах че това е най-тъпото което можех кажа.

Тя стана и взе пистолета си.
Усмихна се.
-Моля те,не ме убивай!-помолих се аз.
-Не съм чак толкова жестока.-измърмори тя и се преоблече.
-Съжалявам!-казах аз.
-Защо се извиняваш?-попита тя.
-Все тая,знам че знаеш че сме сестри!-казах аз.
-Знам!-усмихна се тя,след това взе няколко уръжия,сложи ги в черен сак и се запъти към вратата...