Част 1

2.8K 52 0
                                    

           Гледната точка на Валери

Казвам се Валери Илиева,на 23 години съм и съм от България. Дълги години съм живяла в България, Испания, Англия и Швеция, но никъде не намерих това което има в Ню Уорк. Преместих се преди 1 седмица при брат ми Григор, заедно със приятелката ми Лия. Мечтата ми беше да бъда редактор както повечето героини в книгите, които съм четяла. Работих като какво ли не - адвокат, екзурзовод и дори като стюардеса. Разнообразно нали? Сега в момента си оправям багажа, защото утре сутринта съм на интервю за работа за KIP Intertation . Приятелката  ми работи там и ми каза, че бившата редакторка я уволнили, и се е освободило място.
-Искаш ли нещо за ядене? - Григор ме попита.
-Да, идвам след малко само да си избера дрехи за утре.
-Спокойно всичко ще мине наред, знам че моята малка сестричка е инат и каквото да си науми да направи, го прави.
-Хей, имаме разлика с 3 години не са толкова много.Пък и съм вече голяма да ме наричаш така, на 23 съм. - Да забравих да кажа с брат ми имаме 3 години разлика и е на 26 години. Когато бяхме малки много му харесваше да ме нарича "малчо" или "моята малка сестричка".
-Няма значение на колко години си ти винаги ще си останеш моята малка сестричка. Сега хайде, защото Лия след малко ще ми изяде целия хладилник.-отговори ми и заедно се засмяхме и тръгнахме към кухнята, където намерихме Лия да се тъпче с един сандвич.
-Казах ли ти ще ми изяде целия хладилник!
-Няма ти утре ще купиш още, нали ме обичаш? - отвърна Лия.
Още нещо Лия и брат ми са заедно и затова ако ме назначат ще си намеря местенце само за мен. Не е приятно да виждаш брат ти да се целува пред теб с най-добрата ти приятелка, и тя да ти разказва колко е добър в леглото.
-Да, и затова че те обичам ще поръчам нещо. Пица или китайско?
-Аз искам пица "Маргарита" - отговорих аз.
-Аз искам пица, китайско и ако може шоколадов сладолед? - каза Лия.
Брат ми я погледна и започна да се смее.
-Ти току-що изяде един сандвич. Мислиш ли, че ще можеш да погълнеш още? - каза Григор.
-Никога не казвай на жена колко да яде особено когато е бременна! - каза Лия.
Лия е бременна в 7-мия месец и още не знаят какво е, защото тя не иска да разбира, но брат ми умира от нетърпение да разбере. Миналият път, когато отидоха  на лекар той се промъква при доктора, и се опитва да разбера какво ще имат. Обаче Лия разбра по-късно и не му проговори една седмица. От този момент той повече не пита.
-Добре, няма повече да питам за нещо особено за храна. - отвърна й.
Тя се доближи и се целунаха. Бяха сладки от страни. Обаче брат ми се измъкна и я ощипа по бузата. Тя се ядоса затова, че прекъсна целувката им и се намуси. Аз в същото време се смеех. В тази къща няма скучен момент.
                     *************
Хапнахме и в момента гледаме някакъв криминален филм на Netflix. А в следващия момент съм заспала.
                *На следващия ден *
Тъкмо сънувах, че съм в Париж и се разхождам по Шанз-Елизе, когато чух телефона си да звънни. Видях, че Лия ми звънни.
-Да, Ли какво има защо ми звънниш толкова рано?
-Рано?! В момента е 10 без 15 трябва да си тук в 10 часа, а ти още не си станала. - отвърна ми тя. И аз започнах да се обличам.
-Ще съм там след 10 минути, спокойно всичко ще е наред.
Затворих й, защото нямаше време дори да си направя едно кафе, нищо ще пия след това.
               *************
Днес не ми върви: първо колата не ми запали и затова в момента съм едно такси, второ в момента сме в задръстване и трето остават 5 минути до интервюто, а аз умирам от притеснение.
Пристигнах точно 9:58 часа, имам точно 2 минути няма да закъснения.
-Извинете имам уговорена среща с господин Иванов.
-Да, на 18 етаж в дъното на коридора. - отвърна ми тя грубо. Какво съм направила на всички днес? Няма значение влязох в асансьора и натиснах 18-тия етаж. Оставаше ми 1 минута не знам как успях да стигна навреме. Вратата се отвори и на етажа имаше само три кабинета. Времето дойде, мечтата да стане реалност. Почуках, чух глас и влязох. Когато влязох не осъзнах колко е голям този кабинет. Оуу имаше дори диван в дъното, както така и малка масичка с стъкленни бутилки пълни с алкохол предполагам, а гледката тя беше най-хубавото в целия кабинет. Но когато се обърнах видях в далечината, застанал до прозореца висок силует. Не осъзнах колко време седя, и гледам, когато някой се изкашля и ме стресна.
-Кхмм, ако искаш да те оставя да по разгледаш още малко, докато аз направя  интервю с друг редактор. - отговори ми троснато. Беше облечен със син костюм. Беше с черни очи и кафява коса, а гласа му беше сякаш излизащ от рая.
-Извинете.
-Моля седнете да се свърша това, че имам друга работа за вършене. Така първи въпрос :Как се казвате?
-Валери Илиева.
-Илиева?-попита той.
-Да това е моята фамилия.
-От къде сте?
-От България, но живях много малко там.
-На колко години сте?
- На 23 години.
-Защо решихте да работите като редактор? Виждам, че сте работили преди като адвокат, екскурзовод и стюардеса. Много голямо разнообразие за една 23-годишна жена.
-Още от малка обичам да пиша, обаче започнах да уча право. Също така знам 5 езика, обичам интересните факти, историята и започнах като екскурзовод. Стюардеса започнах от чисто любопитство, защото обичам да пътувам. - отвърнах му.
-Много интересно. Какво мислите за нашата фирма? Нуждая се, от човек който може да се изразява с думите така както Иван Вазов или пък Уилям Шекспир. Искам човек, който може да пише рецензии и да идва на фирмени командировки. От сега ти казвам, че работата е тежка и миналата редакторка не можа да издържи на напрежението.
-Мисля, че ще се справя.
-И още един въпрос. Казахте, че знаете 5 езика. Кои са те?
-Български, английски, испански и френски и малко руски.
-Наета сте. Още от утре започвате. Имате ли някакви въпроси, преди да съм ви завел в кабинета ви?
-Не.
-Добре тогава да тръг.... - В този момент телефона му звънна и разбрах по изражението му, че не е много очарован от това което чува.
-Трябва да тръгвам. Мария ще ви заведе. - отвърна ми той. Взе телефона си и си тръгна без да каже нищо друго.
                       *************
Бях толкова щастлива, че ме наеха. Нямах търпение да дойде утре. Докато се усетя, телефона ми започна да звънни.
-Ало какво стана? Веднага разказвай!- беше Лия.
-Всичко мина добре, въпреки че шефа ми е малко си пада грубиян. Но съм наета от утре започвам.
-Много се радвам за теб! Хайде прибирай се, че съм сама, Григор не ми дава да работя до късно и ми е скучно. - измрънка тя.
-Идвам си. Искаш ли да ти купя нещо?
-Да, храна може би шоколад или сладолед? Вземи направо и двете. - каза ми тя и се засмях.
-Айде чао, че ми замръзнаха ръцете.
-Чао, обичам те.
-И аз.
                      **************
Прибрах се, ядохме и гледахме някакъв страшен филм, когато Григор влезе и ни изплаши. Целия шоколад и всичките пуканки бяха по целия диван.
-Григоре, може ли така да влизаш като някой пещерняк. Изкара ми ангелите! Еми ако преждевременно бях родила какво щяхме да правим? - извика Лия.
-Извинявай любов. Но виж какво ти нося. - извади един букет с рози, но и един голям шоколад. Тя изпищя и му се нахвърли.
-Обичам те, обичам те. Какво бих правила без теб? Да ми даваш така храна всеки ден.
-И аз те обичам, айде сега да седнем и да гледаме нещо интересно.
-Ей, малчо как мина днес? Взеха ли те?
-Да, от утре започвам. - отвърнах.
-Много се радвам за теб.
Така мина нашата вечер нищо интересно. След като свърши филма си легнах и си мислих как щеше да мине утрешния ден? И какво ли правеше господин Иванов? Офф защо мисля за този мъж-за моя шеф.

Близо До Теб Where stories live. Discover now