Близо До Теб

Част 15

                                                                  Гледната точка на Валери 

Излизахме от болницата, когато Кристиян ме хвана за ръката.

- Ще дойдеш ли с мен в апартамента ми? - попита ме.

- Не знам, сигурно ще ти преча и няма да можеш да заспиш.

- Валери, колко пъти да ти казвам, че ти не ми пречиш. Пък и обеща на лекаря да ми помагаш.

- Добре, но ако почувстваш  дискомфорт ще ми кажеш. Чу ли ?

- Да, но няма такава опасност.

- Ще видим.

Тъй като Кристиян не можеше да шофира, аз карах колата му. Нямаше нищо общо с моето Audi A7, неговата кола беше черен Aston Martin DB11. Двигателят му беше уникален, още щом го включих усетих мощността на колата. Имаше само няколко такива коли в света. Тъй като беше нов модел, беше рядкост да се види на улицата. Брат ми гледаше в един сайт за тази кола и спореше с мен, че е по-добра отколкото моята кола. Естествено не му повярвах до този момент.

- Май ти хареса колата ми, а?

- Да ми хареса? По-добра е от моята.

- Ако искаш, докато се оправя можеш да караш моята вместо твоята.

- Благодаря, но не искам. Харесвам си достатъчно моята.

- Щом казваш.

Пристигнахме в апартамента на Кристиян, който се намираше в центъра на града. Слязохме от колата и влязохме в фойето на сградата. Портиерът го поздрави.

- Здравей, Кико. Какво е станало?

- Добре съм, просто лека злополука. Няма страшно.

- Ако имаш нужда от помощ, можеш да ме извикаш нощна смяна съм. Коя е дамата до вас, ако мога да попитам?

- Това е приятелката ми Валери. Валери това е чичо Антонио.

- Приятно ми е да се запознаем. - отвърнах.

- Удоволствието е мое. - каза и ми целуна опакото на ръката.

Антонио беше пълен дребен човек с прошарена коса и красиви кафяви очи. Личеше си, че държеше на него. Начинът, по който се държаха и говориха. Особено прякора, с който го поздрави много ми хареса.

- Беше ми приятно чичо Антонио, но трябва да вървим.

- Няма проблем, Кико. Приятна нощ.