Част 54

594 32 0
                                    

Реших да пусна глава, защото станахме вече 3К🤯🤯🤯!!!!! Не мога да повярвам. Много ви благодаря за подкрепата, нямам какво да кажа... наистина не го очаквах. Честно казано през тази карантина нямам какво да правя освен да пиша нови глави. Надявам се да ви хареса и четете внимателно! И да не забравите да оставите по един коментар или да гласувате за главата. ❤️

Гледната точка на Валери 

След нашето лудене под дъжда, дойде кола от хотела която да ни вземе. Времето се беше управило, но тъкмо да изляза на терасата, и започна да вали отново. Искаше ми се да се топна в красивата и бистра вода, но плановете ми се промениха. Върнах се обратно в стаята ни, когато го видях облечен в халат. Нали щеше да си останем в стаята? Аз седнах накрая на леглото и зачаках обяснение за плановете му.

- Нали щяхме да си останем в стаята? - попита.

- Правилно си разбрала.

- Тогава? Защо си с халат?

- Защото се приготвям да взема джакузи с теб.

- С мен? Кой ти каза, че съм съгласна?

- Защото навън вали, а твоето внимание е насочено към плажа.

- Вярно, но не ми се слиза до спа-то.

- Кой е казал, че ще слизаме в спа-то? - хвана ръката ми като се насочихме към банята. Честно казано не бях забелязала банята, защото не излизахме от спалнята и тук-таме на терасата. Щом отворих вратата, се почувствах сякаш се намирам в спа-то. Банята беше колкото стаята ми, но в двойни размери. Не знаех от къде да започна?! Имаше джакузи намиращо се посредата на стаята точно до така наречената "водна вихрушка". Тя представляваше люлка с различни пароструйки на нея, казваше се така защото ефекта изглежда като вихрушка. Няма да споменавам, че имаше сауна, турска баня и аквариум с рибки. Питате се защо ми е направило впечатление последното откритие? Именно тези рибки бяха скъпоценни, защото ядаха мъртва кожа. Сигурно звучи отвратително, но всъщност не се вижда. Даже не те боли, сякаш ти правят масаж на стъпалата. Първият ми път, когато се подложих на това, се страхувах до смърт, но след това се успокои. Усещаше се гъдел, който преминаваше в хиляди малки целувчици. Стоях вкаменена като не спирах да разглеждам отново и отново луксозните съоръжения.

- Сега би ли споделила едно джакузи с мен? - попита като не спираше да докосва най-слабото ми местенце зад ухото.

Близо До Теб Where stories live. Discover now