Близо До Теб

Част 26

На следващата сутрин

Гледната точка на Валери

Първата мисъл, когато се събудих беше "Защо точно сега трябва да идва?". Не съм я виждала от погребението на баща ми. Обещаваше на мен и брат ми, че ще се грижи за нас и ще бъде до нас. Но след церемонията замина за Франция. Дори не изчака следващият ден, беше с куфарите на погребението му. Беше тотален срам, обичам я все още, но не мога да й простя за това, което направи. Брат ми чуеше ли нещо за нея винаги отбягваше казаното. Веднъж ни изненада за сватбата на Григор и Лия. Появи се пияна до козирката натискайки се с чичото на Лия. Аз я помолих да си тръгне, но тя си изтърва чашата и ме поряза сериозно. Още ми е останала рана от онази вечер. Брат ми побесня и я изгони, Лия го успокояваше през повечето време, докато не дойде техния първи танц. Беше толкова романтично. След като брат ми видя неговата настояща г-жа Илиева забрави за всичко. Сякаш те бяха единствените в залата.

Докато чаках кафето си да стане, Кристиян дойде при мен.

- Двете спите непробудно. Ако имаше земетресение, нямаше да усетите дори. - каза той.

- Сигурно. - взех кафето си и се насочих към дивана, където седеше Роузи с биберон в уста. Погледнах телефона си и съобщението не спираше да ме тормози.

- За какво мислиш?

- Клипчета в ютуб.

- Така ли? За това гледаш от 5 минути в черния екран на телефона.

- Просто се замислих за нещо.

- И какво е това нещо, ако мога да попитам?

- Майка ми.

- Какво за нея?

- Ще идва в Ню Йорк.

- Кога?

- Днес.

- Тогава какъв е проблема?

- Ние с Григор не се разбирахме много с нея.

- Защо?

- Тя си тръгна. Замина за Франция след смъртта на татко. Ако брат ми разбере ще откачи.

- А ти?

- Аз мисля, че той няма да й проговори ако.....

- Не говоря за брат ти, а за теб? Ти как би се почувствала, ако влезе в стаята всеки момент?

- Не знам. Обичам я, но няма да я прегръщам и целувам от вратата. Иска да се срещнем на кафе след час.