Близо До Теб

Част 47

                                                                       Гледната точка на Валери 

След дългия десет часов полет най-сетне пристигнахме в София. Сбогувахме се с малкия Майк и майка му Елиза, и се насочихме към куфарите си. На изхода на терминала ни чакаше чичо и братовчедките ми Валентина и малката Сиси. Валя се затича към мен и за малко да ме удоши. Пусна ме и ме удари.

- Нямаше да дойде при баба? - запита ядосано.

- Имах много работа. - тя зацъка с уста и ме погледна настрани. - Какво не е вярно, ли? - усмихна се. - Този път ще ти повярвам, но само защото си с хубав мъж. - погледнах я шокирано. - Какво?  Няма ли да ме запознаеш? - завъртях очи и погледнах Кристиян. Той се пукаше от смях, докато аз се червях пред него.

- Валя това е приятеля ми Кристиян. Кристиян това е Валентина - скъпата ми братовчедка. - тя подаде ръка като ми намигна. Чичо се прибилжи към него и започнаха да си говорят за коли и мотори. С Валя останахме сами заедно със Сиси, която я носех на ръце защото не искаше да се отделя от мен.

- Така много хубавичък мъж си си хванала? Къде се запознахте?

- Кандидатствах за работа при него.

- Чакай...той ти е шеф? Колко яко като по филмите.

- Май много филми си гледала, докато ме е нямало? - прегърнах я отново. Липсваше ми и не само тя, нямах търпение да видя баба Роза и дядо Павел. Сигурно няма да спре да ме разпитва за Кристиян, но й прощавам защото много си я обичам. 

Качихме се в колата и Валя не спря да коментира последната си среща. Отишли в ресторант, но той имал спешен разговор и тръгнал. Тя решила да си дояде поне храната затова извикала приятелка. След като си тръгнала, получила съобщение че й се извинява и че си е прекарал много хубаво, но сестра му била настанена в болницата. За щастие тя му отвърнала на съобщението и са се видяли на следващия ден. Казва, че е много щастлива и че той се грижил за нея, ще видим....все пак тя го е поканила на вечерята. Доколкото знам се занимава с частен бизнес и се казва Петър. Толкова можах да изкопча от нея.

След половин час пътуване пристигнахме във вилната къща на баба и дядо. Помнех тази къща, когато имах лош ден отивах при тях на гости. Баба се обаждаше на татко, а след това тя ми правеше канелени бисквитки с кисело мляко и горещ шоколад докато с дядо гледахме футболен мач по телевизора. Затова обичам да пия горещ шоколад, защото ми напомня за дома. Това е един от най-хубавите ми спомени преди да замина за Америка. Забравих да спомена, че баба стоеше мирно до вратата карайки се сигурно на дядо да дойде да ни посрещне. Ние паркирахме пред цветната градина, когато баба хукна към нас. Дойде от моята страна, отвори вратата и силно ме прегърна.