Близо До Теб

Част 42

                                                                     Гледната точка на Валери 

- Този път ще е името на приятелката ми.

- Какво? Не можеш да си направиш татус с моето име!!! - отвърнах. Сигурно си правеше майтап с мен? 

Дръпна ме в съседната стая и затвори вратата зад себе си.

- Защо да не си я направя?

- Защото ще ти е завинаги. Какво ще стане ако се разделим, ще имаш името на бившата си доживот, ли?

- Не мисли по този начин. Няма никакъв възможен начин да се разделим.

- Ами ако....

- Няма да спреш да спориш, нали? Не се тревожи няма да си направя татус с името ти. - усмихна се.

Щом няма да си прави татус с името ми, защо го каза на татуиста? 

- Тогава какво ще си правиш?

- Изненада! Мислише си, че ще издам цялата изненада ли? - поклатих глава. - Няма да стане. Ще разбереш след като е готова. - изпуфтях. Придърпа ме към себе си и целуна главата ми, хвана ръката ми и се насочихме отново в предишната стая.

Седна на стола като преди това си говориха за мястото на татуса. Не мога да повярвам, че щеше да си направи татус с моето име?! Интересно ми беше какъв ли ще е новият? Застанах на стола до него и надникнах зад гърба на Джеймс. Тъкмо да видя какво нарисува и Кристиян ме придърпа в скута си. Доближи се до ухото ми и ми прошепна с дрезгав глас.

- Някой май е нетърпелив?

- Мразя изненадите.

- О..о скъпа тази ще ти хареса.

- Готов съм с рисунката, ела да я видиш. - той стана като ме остави на кожения стол. По изражението мога да разчета, че е добра но дали е съвършенна ще видим. Той обърна стола ми на обратно. Седях с гръб към тях и държах ръката му. 

- Няма да се обръщаш докато не ти кажа. Чу ли?

- Да, давай по-бързо да свършва че да го видя вече.

- Отивам да взема боята и се връщам. - каза Джеймс.

*20 минути по-късно*

- Мисля, че вече сме готови. Валери можеш да погледнеш. - най-накрая тези 20 минути ми се сториха часове. Казвам го така сякаш на мен ми правиха татус, но като го познавам ще бъде ефектно. Надявам се само да не съжалява за решението си. Обърнах се и двамата наблюдаваха реакцията ми, докато се взирах в ръката му.