Част 2

1.6K 51 1
                                    

        Гледната точка на Валери
Бях си навила алармата и този път станах навреме. Направих си кафе, закусих и дори разгледах социалните мрежи. Преди нямах толкова свободно време както сега преди работа. Винаги трябваше да ставам рано, а сега работното ми време е от 10 часа до когато свърша. Облекох си рокля стигаща до коленете в цвят бордо и обувки на висок ток в черно. Косата ми беше спусната, защото не ми се занимаваше да я оправям.
Слязох в гаража и запалих моето Audi A7. Толкова се гордеех с моята кола, още от малка исках да я имам.
Стигнах пред сградата на KIP Intertation и видях Мария, която носеше някакви документи към мен.
-Здравей, това са документите, които трябва да прочете и да изготвите доклат. Също така, вечерта трябва да присъствате на фирмена вечеря заедно с г-н Иванов и г-н Смит, за да представяте новия проект "Royal"- вид ром.
-Добре няма проблем. Само в колко часа трябва да съм там?
-Г-н Иванов ще те вземе, и ще отидете заедно. - отговори ми тя.
-Приятна работа, г-жо....?
- Благодаря, но съм госпожица и ако искате можете да ме наричаш Валери.
-Добре Валери. А междудругото вчера нямаше време. Казвам се Мария Георгиева, но можеш да ми викаш Мария. - каза ми тя.
-Приятно ми е, Мария но като гледам колко документи имам да чета, ще трябва да тръгвам.
-Довиждане.
-Чао.

                    **************
Вече започвам да приключвам и усещам умората, но трябва да присъствам на фирмената вечеря. Аз съм наета от един ден и вече трябва да ходя фирмени вечери. Докато си мислех как да пренаредя графиките за стойностите за месец ноември,на вратата се почука. Влезе Кристиян Иванов облечен с бяла риза и черно сако с черна вратовръзка и тъмни обувки. Сигурно са минали няколко секунди, а той седи и ме гледа неразбирателно.
-Готова ли сте, г-жо Илиева?
-Да, готова съм, но мога ли да помоля за нещо преди да тръгнем?
-Да.
-Ще може ли да не ме наричате г-жо Илиева, а просто Валери?
-Да, може ако така се чувстваш по-добре. - отвърна той.
-Хайде сега да слизаме, защото колата сигурно ни чака.
Когато слязохме, видях една голяма черна кола - даже не кола, а лимозина. Не можах да повярвам. Никога не съм се качвала в лимозина преди. Стоях на прага на вратата, а той ме гледаше очудено.
-Защо не влизаш?
-Никога не съм се возила в лимозина.
-Това ли било, спокойно няма да те изяде. Хайде качвай се, че ще закъснеем.
Качих се, и трябваше да стоя до него. Усещах как няколко пъти ме гледаше, но не останах по назад и аз открадвах някой друг поглед. Когато стигнахме,  устата ми  изтръпна от омайване. Ресторантът, в който сме се казва "Le fleur rouge" (Червеното цвете ). Чувала съм, че трябва с месеци да си запазиш маса, а храната била божествена. Собственикът и готвача са французи и затова оценяват много храната. Всяко едно ястие има някаква история, но само някои я разбират, и никои не може да повтори рецептите. Един път брат ми изненада Лия с вечеря тук и ми мрънкаше два месеца за това, че няма места, но в последния момент намери.

Близо До Теб Where stories live. Discover now