Близо До Теб

Част 50

                                                                  Гледната точка на Кристиян 

Намирахме се в лятната къща на баба Роза и дядо й Павел. Стояхме с Валери на масата заедно с леля й Татяна и другата и леля Каролина. От 20 минути тя береше срам, защото ми обясняваха за детството й и как не обичала да си облича дрехите в детската градина. Тя ги спираше на всяко изречение, но аз ги карах да продължат. След благотворителната вечеря Емили сигурно е разказала други мои излагащи се истории освен тази със заека. Баба й стоеше до нас и помагаше с някоя друга подробност.

- Нашата малка Валери порастна и сега ще очакваме да чуем вече белите на внуците. - каза тя. Валери се задави от глътката червено вино заради приказките на баба й. Ако ме питате мен, нямам нищо против да имам деца от тази прекрасна жена стояща до мен. Още от запознаването й с майка ми, знаех че тя ще бъде г-жа Иванова.

- Бабе, още е рано да се мисли по тази тема.

- Но как ще е рано, искам да доживея до внуци. Брат ти ме дари с танцуващата на дансинга малка фурия. - посочи Роузи, която повдигаше ръчички в ръцете на Лия.

- Не се тревожете, с жена ми си знаем. - отвърнах.

Жените ме гледаха сякаш съм пуснал най-голямата атомна бомба на света с казаното. Можеше да не носеше името ми още, но някой хубав ден ще я държа в прегръдките си галеща корема си с диамантения си пръстен на ръката.

                                                                         Гледната точка на Валери 

Кристиян бе извикан от Григор да си поговорят, докато лелите и бабите ми ме гледаха ядосано.

- Къде е пръстена? - взеха ръцете ми и ги оглеждаха. - Не ти е предложил.

- Лельо Кари не бързаме за никъде. И не мога да разбера какво е това бързане за сватба и дете?

- Вал, годините си минават. Няма да разбереш кога ще си дърта мома с три котки четяща любовни романи, докато си представяш как принца на бял кон ще разбие вратата, ще те вземе в ръцете си и ще заживеете дълго и щастливо.

- Лельо гледаш много турски сериали. Има си време за всичко, не се тревожи. Не казвам, че не искам деца но..... се тревожа да не объркам нещо. Детето е голяма отговорност ами ако нещо не е наред с детето.....или с мен? - баба взе ръката ми.