Близо До Теб

Част 18

                                                               Гледната точка на Кристиян

Докато чаках Валери, реших да се обадя на Георги.

- Брато, свърши ли това, за което те помолих?

- Няма добър ден, здравей, как си ? Или пък да ми споменеш, че си бил в болница например? И си бил прострелян? Нещо да ми кажеш?

- Не. - отвърнах. - Освен, че имаш кума за сватбата.

- Моля? Кога успя да намериш таз кума?

- Изненада.

- Сериозно какво стана?

- Дълго е за разказване. Не ми отговори на въпроса.

- Видях и ти изпратих документите по имейла. Знам, че не можеш  оцелееш ден без да работиш.

- Всъщност от вчера насам, не съм докоснал нищо.

- Кристиян Иванов да не работи за толкова дълго време? Това е истинско чудо да не е заради кумата? Нищо не ми разказваш. Трябва да излезем, довечера?

- Не мога канени сме на благотворителна вечеря у майка.

- Супер ние също ,тогава ще ми разкажеш. Няма да те оставя намира пък и нали трябва да се запознаем с нея?

- Бог да ми е на помощ. Брато трябва да затварям. Ще се видим довечера.

- До довечера.

Затворих телефона и видях кестенявата коса на Валери да вади карта и да я подава на Калина. Тая няма да стане, изрично казах на Калина да не й позволява да плаща. Вече се бях заел с това.

- Нали се разбрахме нещо, Калина? Не трябв.....- доближих се до нея.

- За какво сте се разбрали? Да платиш всичко ли, вече го знам? - каза тя и докато се усетя Калина ни подаваше торбите с дрехите ни.Тъй като бях джентълмен и исках да вида какво си е харесала тя, й взех нейните торби. Тъкмо щях да надникна, но тя ми удари ръката.

- Не гледай.

- Искам да видя какво си избрала за вечерята?

- Ще разбереш, когато го облека.

- Значи като се приберем ли?

- Да.

- Тогава да се прибираме.

- Не бързай толкова, трябва да намина през отсрещния магазин.

- Ще оставя торбите на Симеон и ще дойда с теб.

                                                                       Гледната точка на Валери