Близо До Теб

Част 11

       Гледната точка на Симеон
В момента бяхме заедно с Валери в колата пътувайки към болницата. Пред нас се намираше линейката, в която бяха Мартин и шефа. Валери не спря да плаче по пътя. Когато спрях тъкмо сваляха носилката на шефа. Беше в безсъзнание, но когато бях пред спешното отделие отвори очи и каза:
- Прегледайте я.
Прияха го и след няма и няколко минути дойде доктор за Валери.

       Гледната точка на Валери
Бях някаква стая, докато ме преглеждаха. След като свърши ми каза:
- Имате фрактура на главата и левия ви крак е счупен. Ще трябва те да ви сложим гипс, ще останете за наблюдение тази вечер.
- Добре, но ще можете ли да ме настаните в стаята на Кристиян Иванов?
- Ще трябва да си доплатите леглото?
- Ще плати всичко нужно.

След 2 часа
Още никой не излизаше. Никой не казваше нищо. С Христо и Симеон седяхме в мълчание в стаята. В ден момент доктора влезе и каза:
- Съжалявам да ви съобща, но единия пациент не издържа повреме на операцията. Г-н... - след това изречение всичко около мен стана черно и пропаднах. Започнаха да ме викат, но не усещах нищо от сърцето, което беше мъртво също като Кристиян.

      Гледната точка на Кристиян
Събудих от болки в гърба. Отворих и видях сестрата да ми оправя системата.
- Здравейте Г-н Иванов. Добре ли сте?
- Ще може ли само малко обезболяващи и чаша вода.
- Точно за това идвам, а за чашата вода идва след малко.
В стаята влязоха Симеон и Христо.
- Шефе добре ли сте?
- Да. Как е Валери?
- Обърнете се и вижте.
Когато се опитах да се обърнах я видях до леглото до мен. Левият й крак беше счупен и ръцете й бяха в системи.
- Какво й има?
- Както виждате левият й крак е счупен и има малка фрактура на главата. Също така тя... - не можа да довърши, защото Христо го прекъсна.
- Не трябва да го притеснява. В момента трябва да си почива.
- Симеоне веднага ми кажи какво става или и двамата сте вън от фирмата. - казах ядосано.
- Валери припадна, когато лекаря дойде, защото каза че единия пацент не е издържал. Но не чу, че беше Мартин, а не вие.
- Мамка му! От колко време е така?
- От час и половина.
В този момент тя отвори очи и ме погледна.
- Кристиян?

          Гледната точка на Валери
Не можех да повярвам, че той е жив. Сигурно сънувам не може това да е реалност. Лекарят каза, че е починал в операционната. Обърнах се към Симеон и започнах да треперя. Не исках да изпитвам тази болка отново. Не можеш и този път нямаше да издържа. В следващия момент Симеон ме вдигна и ме пренесе в леглото на Кристиян.
- Спокойно жив съм. Отвори си очите. - каза ми с пресипнал глас.
- Не мога, не искам да се събудя и да видя, че е просто сън.
- Вал, вярваш ли ми?
- Разбира се.
- Тогава отвори очи.
След като отворих очи видях неговите тъмносини да гледат мойте. Не можех да повярвам, но как е жив?
- Как си жив?
- Не си дочула. Мартин не е могъл да издържи операцията.
- Това означава, че той е мъртъв.
- Да, но откъде го познаваш?
- Той ми е тоест той беше бившия. Заради него напуснах семейството си в България. Той направи така, че трябваше да му робувам. Дори накара сестра му да я купят, за да можело да вземе добри пари. А ти откъде го познаваш?
- Дария.
- Какво за нея?
- Дария беше моя сестра. Ние бяхме 3 деца - аз, Дария и Емили. Дария беше средното дете и винаги си мислеше, че никой не й обръща внимание. Когато влезе в пубертета беше непоносима. Пушеше, излизаше с грешните хора и ходеше по купони всяка вечер. Докато един ден не се запозна с Мартин Георгиев. Той я измъчваше, но тя не го виждаше защото беше влюбена в него. Един ден получих съобщение от нея , че трябва да отида в един склад. Няма и на идея защо? Когато пристигнах видях сестра си и баща си вързани от тавана на сградата. Копелето искаше 2 милиона, за да откупя и двамата. Каза ми да избера между двамата, естествено не можах. Накрая той застреля сестра ми, а после баща ми.
- Нали бащи ти е починал от инфаркт? - попитах.
- След като видя дъщеря му убита пред себе си, получи инфаркт и почина на място. В този ден загубих двама много близки хора.
- Не съжалявам не си виновна ти, а той. Обещах си, че ако го видя още веднъж ще го убия, но Господ си знае работата.
- Тогава защо ме предпази от изстрела сега заради мен си в такова състояние.
- Първо не си виновна ти за това, че поех изстрела. Второ защото ме е грижа за теб, не можех да те изгубя.
- Да иначе кой щеше да ми върши работата. - казах смеейки се.
- Ти май не разбираш. Грижа ме е за теб, защото те обичам.
Защото те обичам тези думи нямаше да ми излязат от главата.
Обичам те още в деня, който пристигна в кабинета ми, обичам те Валери Илиева. - не ми остави да кажа нищо и ме целуна.

Това е новата глава. Надявам се да ви хареса, да гласувате и да напишете един коментар. Какво ще стане с Валери и Кристиян? А със сестрата на Мартин? Дали Григор ще разбере за инцидента?
Четете, за да разберете. До следващия път. ❤️