Близо До Теб

Част 59

Гледната точка на Григор

Какво правят тук? Скрих се зад ъгъла и изчаках да се отдалечат от кабинета. След като се сбогуваха с Теодора, се забързах натам. Теодора Калоянова е акушеро-гиниколог, с която се разбираме много добре, защото съпруга й - Стилиян Калоянов е нерво-хирург в нашето отделение. Почуках на вратата като се огледах да няма някой чакащ пациент и влязох.

- Гришо, какво правиш тук?

- Преди 5 минути две жени бяха при теб.

- Да, едната имаше преглед, а другата я чакаше. Защо питаш? - пишеше нещо на компютъра си.

- Това бяха жена ми и сестра ми. - спря с работата си и ме погледна. - Ще можеш ли да ми кажеш, защо бяха тук? - остави очилата си на бюрото.

- Знаеш, че не може да се споделя случай на пациенти освен ако не зависи човешкия им живот, нали знаеш? - изпуфтях.

- Знам, но те са моето семейство. Трябва да знам, ако има нещо? Да не е станало нещо със сестра ми, или пък с жена ми? - тя се доближи към като посочи да седна на акушетката.

- Правя го, защото си близък със Стилиян и той държи на теб. - кимнах. - Валери Илиева е бременна във втора гестеционна седмица и дойде за преглед. - останах смаян от казаното. Малката ми сестричка е бременна? Ще ставам чичо?! Не можех да повярвам след разговора ни вчера с Лия, се замислих дали наистина Кристиян се е разделил с нея заради мен? Не биваше да го казвам, но всеки на моето място би постъпил така, нали? Много се замислях дали да не отида да поговоря с него? Излязох от кабинета като се насочих към лекарската стая, за да видя дали има планови операции за днес. Тъй като бях взел две смени, излязох по-рано от работа. Запалих колата и се запътих към офиса му.

Гледната точка на Кристиян

С Георги говорихме за новия ни проект "Silver", за който вече от седмица обсъждаме. Този проект изискваше повече работа и преговори от обикновенно, но някак си ще се справим. През последните дни не съм се отделял от офиса - работя, ям и когато имам време спя за няколко часа. Тъкмо свърших едната презентация от десетте изложени, когато през вратата ми влезе Григор облечен в лекарската си униформа.

- Какво правиш тук? - попитах, докато изключвах компютъра си.

- Трябва да поговорим. - отвърнах.