Близо До Теб

Част 27

                                                                  Гледната точка на Кристиян

Валери побегна към изхода на кафенето. Не се замислих дали да я последвам или не - затова побегнах след нея. В момента, в който я настигнах тя се обърна към мен и ме прегърна. След като се отдръпна от мен видях сълзите стичащи се от очите й. Избърсах ги с опакото на ръката си и я притиснах към себи си, а тя не спираше да повтаря.

- Татко! Татко!

- Спокойно скъпа. Искаш ли да се прибираме?

- Моля те. - каза.

За щастие колата ми беше близко и не трябваше да се засичаме със София повече. Когато се качихме ръката й не се отделяше от моята. През цялото пътуване не се чуваше нито звук само подсмърчането на момичето ми. Нямаше да позволя да се вижда с тази жена наречена нейна майка. Това, което ми разказа Валери не можеше да се забрави. А аз исках тя да й даде още един шанс.

Спряхме пред сградата, когато отидох от нейната страна и я взех на ръце. Не исках да се отделя от мен. Тя се сгуши в мен и продължаваше да плаче, ако не спре скоро можеше да й стане лошо.

- Скъпа погледни ме.

- Тя забрави за него.

Кейт беше в кухнята, когато пристигнахме и почистваше. Беше в лек шок, когато ни видя така.

- Какво се е случило?

- Разтроена е. Можеш да си тръгваш, утре ще се видим.

Влязох в спалнята ни и седнах на ръба на леглото, издърпах я към себе си. 

- Скъпа искаш ли да си вземеш една вана? Ще ти олекне. - тя само ми кимна в знак за отговор.

Оставих я да се оправи, докато аз оправях ваната. Тя дойде при мен, целунах я по главата. Понечих да си тръгна, но тя ми дръпна ръката и по погледа можех да разбера, че не иска да си тръгвам. Клекнах до ваната и останах до нея. Не изпускаше ръката ми от поглед, сякаш ако ме пуснеше щеше да се потопи в спомените си, които не иска да връща.

- Искаш ли да поговорим?

- След малко.

Бяхме остнали така часове, но водата стана студена и я видях да трепери. Взех една кърпа и я обвих в нея. Пренесох я в спалнята, за да се преоблече, докато аз й направих любимото й - горещ шоколад.

- Ще отида да направя горещ шоколад. 

- Побързай.

                                                                   Гледната точка на Валери