Близо До Теб

Част 39

                                                                     Гледната точка на Валери 

                                                                       *На следващата сутрин*

След като се прибрахме правихме секс чак до полунощ. Бях изморена и изтощена до краен предел. Не можех да помръдна на повече от сантиметър, но беше уникално преживяване. Въпреки че телефона ми звънеше от цели 5 минути, а аз не можех да го намеря.

- Какво искате толкова рано, за бога?

- Валери къде си забога?

- В леглото.

- Сега ли ставаш?! Кумата ми трябва да се гримира всеки момент ако не си забравила? - след като го изрече, се изправих на момента и започнах да се обличам.

- Колко е часа?

- Девет и половина.

- Не трябваше ли да съм там в 11 часа?

- Казах на Калина да каже на останалите, че часовете се изместиха. - разбирам че тя не ме харесва, но да побърка така сестра си заради някаква дето няма да вижда повече, и то на сватбения й ден. Абсолютно сигурна съм, че съм единствената неуведомена за промяната. Имах късмет, че Кристиян беше буден и разговаряше с Георги. Салонът беше на десет минути път и не ни отне много време да стигнем. Таня седеше на единия стол с полу-готова прическа и пиеше сутришното си кафе.

Когато ме видя, започна да ме засипва с куп въпроси от типа"Къде беше?" , "Защо винаги трябва да закъснявате с Кристиян?" или ще получа инфаркт от вас. Не й обръщах внимание, защото заради състоянието й е по-чувствителна от обикновенно. Беше мой ред да ме гримират и да ми правят прическа. Тъй като бях кума щях да имам по-различен грим от шаферките. Всички други бяха заложили на опушен грим или висок кок тип флорален (не знам дали се казва така). Попитаха ме какво искам и естествено избрах много семпъл грим много леко червило и леко тъмни сенки за контраст. Прическата ми беше спусната и накъдрена като вълни.

Церемонията щеше да започне след по-малко от 5 минути, а нито Кристиян нито Георги бяха по местата си. Таня се побъркваше и обикаляше да проверява вратите дали не се е дянал някъде от страх - бяха точните й думи. Аз набрах номера на Кристиян.

- Къде сте?

- Точно зад теб. - каза и се обърнах от приятния му допир до извивката на врата ми. Опита се да ме целуне обаче го ударих по ръката. Да не говоря за Георги, който се опитваше да успокой Таня. Правеше й кучешки муцунки или поставяше малки целувки на ключиците й.