Близо До Теб

Част 9

          Гледната точка на Валери
                       На сутринта
Вече се чувствах малко по-добро от колкото преди 2 дни. Кристиян не ми позволява да правя нищо, защото мисли че още съм болна. Вчера ме заболя главата и реши, че не трябва да работя. Днес обаче съм твърдо решена, че ще изляза когато се върне. Не мога да стоя така, искам да разгледам града. След 5 дни заминаваме за Ница, а там искам да отида на коледния пазар и да купя нещо за спомен. Само Кристиян да не му хрумне нещо пак. Като говорим за него, в момента влиза.
- Защо ме гледаш така? Добре ли си? - попита ме.
- Защото искам да изляза, добре съм вече. Ако искаш и едно хоро мога да ти изиграя. - казах съркастично.
- Тъй като днес ни беше лош ден без теб, ще излезем. Тъй като знам къде се намират забележителностите.
- Ийеей! Най сетне свободаааа!
- Казваш така сякаш си била в пещера.
- Стига сега. Хайде да тръгваме.
- Хайде и ти да видиш цивилизация. - засмя се и тръгнахме.

В момента сме на върха на Айфеловата кула. Гледката е невероятна, дъхът ти спира и всички хора приличат на мравки.
Обърнах се и усетих как по бузите ми се стичакаха сълзи. Кристиян ме видя и се усмихна.
- Май дъхът ти секна. Красиво е тук.
- Красиво, направо великолепно.
- Искаш ли да те изненадам с нещо?
- Не можеш да ме изненадаш с нещо свързано с Париж. Знам буквално всичко.
- Така ли? Ако ти кажа, че имам резервация за "Le chateau" ще се изненадаш ли?

        Гледната точка на Кристиян

Бях резервирал маса в "Le chateau" още от онзи ден, когато ги засякох с Филип. Бях толкова ядосан за това, че Филип първи я заведе на вечеря. Бях сигурен, че сделката е в кърпа вързана и нямаше да я пропуснем.

- Ти сериозно ли?
- Да след 40 минути трябва да се там. Все пак ти обещах да те заведа, ако оздравееш. Ти оздравя и аз трябваше да си спазя обещанието.
- Благодаря, благодаря. Не знам колко пъти да ви..., тоест да ти благодаря. Въпреки че не заслужавам.
- Това, което направи онзи ден заслужава по-добро празнуване отколкото онова. Не мислиш ли?
- Да.
- Тогава да тръгваме.
- Хайде.

                       В ресторанта

Седнахме и Валери пак започна да се унася на някъде. Сервитьорка ни показа сапарето. Беше в отделна част на ресторанта. Няколко пъти съм идвал тук и смятам, че най-хубавата гледка се намира от тази част на ресторанта.
- Какво искаш да си поръчаш?
- Мисля да си взема тартифлет.
-Какво е това за бога?
- Това е нещо като огретен, мама го правеше всяка година за Коледа. Много е вкусно, повярвай ми.
- Ще ти се доверя и ще взема същото. Какво искаш за пиене?
- Може-би чаша розе?
- Аз ще си взема уиски.
Повиках сервитьора и за щастие разбираше английски. Поръчахме си нещата и започнахме да говорим. Тя ме питаше за това, което се случваше през последните дни, докато екрана й светна и изписа името - Мартин. Веднага затвори телефона и видях страх в очите й. След няма и 5 секунди започна да се звънни отново.
- Ако искаш вдигни, няма проблем  ще те изчакам.
- Не искам да вдигна.
Започна да се паникьосва и да започна да се оглежда.
- Добре ли си? Какво стана?

           Гледната точка на Валери
След като видях името на телефона си, се паникьосах. След няма и няколко секунди ми изпрати съобщение.
"Винаги те намирам, любов. Междудругото най-сетне отиде в Париж. Приятно прекарване."
Не можех да повярвам, трябваше да се отдалеча от семейството си заради него. Ами ако ме намери не знам какво ще правя.
- Добре ли си? Какво стана?
- Нищо просто се оглеждам за сервитьора. Искам да го попитам с каква подправка е подправено ястието.
- Ако искаш може да си тръгваме. Може да си изтеглим някакъв филм и да го гледаме.
- Да, но първо може ли да наминем да си купим горещ шоколад?
- Да разбира се. Впрочем тертоф.. терте... както и да се казваше беше много вкусно.
- Тартифлет. И да беше много вкусно. По-вкусно отколкото в Ню Уорк.
Тръгнахме към хотела, когато видях едно магазинче и влязох там. Започнах да търся горещия шоколад.
- Шоколад, шоколад, бял шоколад, аха бинго горещ шоколад. - докато се усетя нещо застана зад мен и ми сложи кърпа на устата. Започна да ми прималява, последното което чух беше:
- Аз винаги те намирам, любов.

Пишете какво мислите за главата. Какво ще стане с Валери? Какво е направил Мартин? Дали Кристиян ще я намери? Четете, за да разберете. ❤️