Част 57

596 34 2
                                    

Христос Воскресе на всички! Това е една от любимите ми глави, и доста се постарах да ви хареса. Надявам се всички да сте добре покрай цялата ситуация. Няма да ви задържам повече затова приятно четене, но искам коментари и вотове! ❤️

Гледната точка на Валери 
***След една седмица***

Една седмица беше изминала, една седмица откакто той се отказа от мен. От една седмица не съм ходила на работа, не съм тичала дори не съм излизала от стаята си. Правилно сте ме разбрали - стаята ми. Върнах се при брат ми и Лия, след случилото се не можах да се върна на онова място. Свързваха ме толкова много преживявания и спомени - така както добри и лоши, които ни сполетяха заедно. Но вече не....не се сме заедно. Не разбирах защо ми причиняваше това? Имах хиляди обаждания и съобщения от Мария, Емили и дори от баба. Умоляваха ме да говоря с тях, но не исках да ги занимавам с проблемите си. Преди два дни пристигна Мария, но не исках да ме вижда така уязвима, затова помолих Лия да я отпрати. Единственното, което правя е да лежа на леглото и да мисля. В първите дни ми беше най-трудно и плачех....плачех часове наред, докато някой не ме утеши. В последствие спрях, сякаш всичко се изпразни от мен.

В момента се радвах на племенницата си, защото Лия отиваше до магазина, а Григор е на смяна в болницата. Притесняваха се за мен дори не искаха да ме оставят сама вкъщи. За което съм благодарна, но съм вече голяма за бавачки. Виждах, че им идвам в тежест, защото трябваха да се грижат така както за себе си и Роузи, така и за мен. Телефонът ми беше изключен също както компютъра и всички технологии. Исках да се изолирам от реалността за малко, за да помисля над живота си.

Откъснах се от мислите си, когато чух почукване от вратата, това ми навежда на мисълта, че Лия се е прибрала. Тя влезе с поднос в ръка заедно с плушеното мече на Роузи, което....той й го подари. Тя седна до мен като положи ръка на рамото ми. 

- Извинявай, това е любимата й играчка. - отвърна.

- Няма проблем. - отдъхнах си.

- Искаш ли да дойдеш на вечеря у нашите?

- Не благодаря. Отидите вие с Григор. Сигурно им липсвате, не сте се виждали от много време. - гъделичках малката, докато тя държеше здраво играчката си.

- Вал, не може да седиш по цял ден сама в стаята?

- Не съм сама - ти и Роузи ми правете компания. Пък и се забавлявам в компанията на Шарлот Бронте. - паказах книгата до себе си. - Мисля, че се привързахме една с друга.

Близо До Теб Where stories live. Discover now