Близо До Теб

Част 34

                                                                    Гледната точка на Валери

Пътуването ми се отразяваше по-добре отколкото си мислех. Изгледах два епизода на "Клюкарката". Започвах да огладнявам.

- Шампионе ще можем ли да спрем?

- Гладна ли си? - погледна ме подусмихвайки се. Много добре ме познаваше.

- Малко. - корема ми изкъркори. Сигурно дори Симеон ни е чул, а той се намираше в съседната кола зад нас. 

- Няма страшно любима. След 3 километра има KFC, ще спрем там да хапнем.

- Чудесно. - наклоних се до него и го целунах. Той задълбочи целувката, но аз го спрях все пак шофираше. Можеше да ни убие или да пострада някой около нас. Потупах го по гърба и се върнах на мястото си.

Наблюдавах пътя насреща ми, но не ми изглеждаше познат. Имаше табели навсякъде, но за жалост очилата са ми отзад и не можех да виждам надалече без тях. Присвивах очи, но при всеки опит Кристиян увеличаваше скоростта и подминавахме табелите. Нямах си и напредстава къде отиваме. Тъкмо щях да се унасям да заспя, когато видях червената табела на KFC. Той паркира пред входа на заведението, защото навън започваше да вали дъжд. Изчакахме си реда на касата, която беше само една. Дойде нашият ред и си поръчахме две различна менюта. Аз си взех пилешки бургер с царевица, а той пилешки крилца с зелена салата. Щяхме да си разменим царевицата със салата, защото не обичам царевица.

Горкият човек трябваше да се оправя сам, докато не дойде още един служител. Веднага започна да се занимава с нашата поръчка като не спираше да ме запя. Забелязах, че извика на готвача само моето меню, а това на Кристиян - не. Намести моята храна и докосна ръката ми. Кристиян каза, че ще изчака храната си, а аз да намеря къде да седнем.

                                                            Гледната точка на Кристиян

Не стигаше, че този льольо ми размотава поръчката, а на всичкото отгоре флиртуваше с гаджето ми. Гледах как готвача слага всичко на металния поднос за предаване, а той седеше и гледаше нещо зад гърба ми. Обърнах се в посока на погледа му и видях, че гледа към масата на Валери. На всичкото отгоре Валери се върна за салфетки. Той взе една и на нея написа телефонния си номер. Тя я взе и отиде до кошчето  за боклук и я хвърли. Това е моето момиче. Нека се върнем към него. Обърнах се към него и го извиках. Приближи се до мен и го хванах за червената му тениска.