Част 21

899 36 0
                                    

                                                                     Гледната точка на Валери

Пътувахме към апартамента на Кристиян. Не мога да повярам, че пак го направи. Първо за малко щях да свърша пред Мария, второ ми подари огърлица за половин милион долара и трето ръката му лежи върху бедрото ми в момента. Аз гледах към прозореца, защото усещах как ме гледа.Обърна ли се, щях да бъда отново в капана на тъмносините му очи. Бях пленена от тях още от първата ни среща в офиса му.

Бяхме в асансьора и чакахме да стигнем до етажа.

- Искаш ли да играем една игра? - попита.

- На 20 въпроса ли? Вече я играхме.

- Не, на тъмен покер.

- Какво е тъмен покер?

- Изтегляш три карти ако надвишиш 18 губиш. Загубилият трябва да се отърве част от облеклото си. - обясни той.

- Колко рунда ще играем?

- Три рунда.

- Мога да те победя, нали? Колко ли ще е трудно?

- Тогава нека започваме. - каза.

Той размеси тестето с карти, за да бъде честно.

- Запомни трябва да изтеглиш само три карти.

- Няма никакъв проблем.

Той изтегли първи и започна да се усмихва. Дали е затова, че е загубил, но кой ще се усмихва ако е загубил? Изтеглих първата си карта беше четири. Не беше зле като за начало, но втората беше осем. Засега ставаше дванайсет, не трябваше да изтеглям над шест. Но за мое нещастие последната ми карта беше седем, това правеше - деветнайсет.

- Колко имаш?

- Не, ти първо.

Обърна картите си първи бяха три, четири и пет. Какъв късмет само. Въпреки че исках да го видя без този смокинг, идващ към мен с тези татуирани мускулести ръце. Завличайки ме в спалнята ни, докато аз....Прекъснах фантазията си, когато ме попита.

- Твой ред е шампионке. Покажи какво изтегли. - каза. Изругах на наум и си показах картите. - Деветнайсет е интересно число, но надвишава осемнайсет не мислиш ли? - каза усмивайки се. 

- Прав си. - казах 

След като видя картите ми и усмивката му стигна до тавана, трябваше да го направя. Не исках да свалям роклята си, исках да го подлудя затова свалих обувките си. След като го направих усмивката му изчезна. - Ти каза част от облеклото. Обувките заемат голяма част от визията на човека. 

Близо До Теб Where stories live. Discover now