Близо До Теб

Част 16

            На следващата сутрин
                         **********
      Гледната точка на Кристиян
Когато се събудих до Валери бях очудващо щастлив. Никога никоя жена не оставаше в апартамента ми камо ли в леглото с мен. Тъй като беше 6 часа, а тя още спеше реших да направя закуска. От Париж знам, че предпочита кафето си с много захар и канела. В пълна противоположност с мен. Не бях много добър готвач затова реших да направя някакъв импровизиран сладкиш. Сетих се, че харесва този на майка и затова й се обадих.

- Майко, как се прави онзи сладкиш?

- Сине, обичам те, но 6 часа е за бога!

- Знам, но моля те кажи ми.

- Ще ти кажа, но защо си станал толкова рано?

- Искам да изненадам Валери.

- Май здраво си хлътнал, а?

- Да може да се каже.

- Така записваш ли? Първо добавяш.....

Сладкишът ми се получи добре. Опитах го и не беше толкова зле колкото си мислих. Време беше за кафето, започнах да търся канела, но нямах такава. Дано някой съсед има, защото магазина е на 6 пресечки от тук. Пък й леля Ванче ще има, тя винаги прави някакви сладки.

         Гледната точка на Валери
Събудих се, но Кристиян го нямаше. Отидох до банята, за да се разсъня малко, когато усетих миризмата на сладкиша на леля Боряна. Не може да е тук, 7 часа е. Проследих миризмата и стигнах до кухнята, но никой нямаше в нея. Само сладкиша и оставена чаша до нея. Тъкмо щях да си отчупя, когато вратата се отвори. Кристиян носеше някаква бяла кутия и малък плик.

- Къде беше? - попитах.

- До съседката за канела, но била направила бисквити и ми даде малко.

- Но защо?

- Защото обичаш в кафето ти да има канела, но нямах и отидох до съседката. - каза и се приближих да го целуна.

- А това невероятно чудо на храната? Кога успя леля Боряна да го направи?

- Всъщност, аз го направих.

- Как успя?

- Обадих й се в 6 сутринта и тя ми каза какво да правя.

Докато го слушах намерих нож и си разрязах едно парче да го опитам. Беше станал също като на леля Боряна, не мога да повярвам че е го направил. Ако трябваше да избирам с каква храна да оцелея до края на живота си ще е този сладкиш.