Близо До Теб

Част 44

                                                                  Гледната точка на Кристиян 

Щом затвори вратата, Вал с бърза крачка дотича в обятията ми. Усетих още след като майка й подаде снимката, как видимо се ядоса. В първия момент не можех да разбера какво се случва, но когато видях кръвта по ръката й - побеснях. Въобще не ме интересуваше за майка й камо ли за Джон.

Отдъпнах се от прегръдката, за да я погледна по-обстойно. Щом отпусна ръката си, видях червени отпечатъци останали от ноктите й. Когато леко ги докоснах, тя изхохка от болка. Присви очи и видях сълзи стичащи се по лицето. Не исках да виждам любимата си да страда. Бих дал всичко, за да я видя пак усмихната.

Стояхме така сигурно часове, когато я взех на ръце. Насочихме се към банята, сега беше мой ред да почистя ръката й както тя е правила за мен преди. Тя не спираше да гледа новата ми татуировка. Няма да забравя реакцията й. Знаех, че няма да хареса първоначалната ми идея затова имах план Б. През цялото време не спираше да мрънка, пуфти или да тропа с крак. По едно време тя реши да слуша музика затова си сложи слушалки и не ни чуваше. Джеймс не спираше да ми говори как съм я гледал влюбено или пък как съм се съгласявал на момента - показвало колко значи за мен. Наистина е прав, защото не знам дали мога да живея и минута без мириса й на горски плодове, без сочните и плътни устни или пък усмивката й която ме държи през целия ден докато не се прибера при нея. Обичах я...не обожавах я. Да не споменавам начина, по който очите й се взираха в мен, как кожата й докосва моята и ми действа като наркотик.

Хванах ръката й, за да може да я превържа в бинт. Не беше нищо сериозно, но за да съм по-сигурен и за да не остане белег, реших да сложа малко повече ревонол. След като свърших, сплетох ръцете ни за да й покажа че съм до нея.

- Скъпа разбирам, че в момента си ядосана и тъжна. Но... - изчестих сълзите й. - Не искам моята борбена шампионка да се предава и пречупва. Сега искаш ли да отидем в хола? Да си пуснем нещо и да ядем сладолед? Скот много ще се зарадва, пък и ще ни мрънка да му дадем малко сладолед. - появяваше се малка ехидна усмивка пропълзяваща по лицето й. Целунах я по челото.

- Има сладолед? - очите й заблестяха още повече щом чу за сладкото изкушение. Беше сладка, когато се вълнуваше. Мамка му...бих купувал всеки ден до края на живота си кутии със сладолед, за да я виждам така. Дори може да откупя цяла фирма произвеждаща сладолед. Не обичаше толкова сладкото, но чуеше ли за следолед - нямаше човек, който да я спре.