Близо До Теб

Част 12

       Гледаната точка на Валери
Цяла нощ спях в прегръдките на Кристиян. След като ми сподели, че ме обича си говорихме затова, че трябва да се върнем в Ню Уорк. Почувствах допир до ухото си.
- Добро утро. Как спа?
- Много добре. А ти?
- Перфектно, когато съм с теб. - каза ми той. Искаш ли да се махаме?
- Аз мога, но ти не. Г-н Иванов тоест  Кристиян направиха ти операция на гърба. Не можеш да ставаш без помощта на някой.
- Офф добре, но ще останеш ли при мен?
- Да, разб... - не бях довършила, когато вратата се отвори. Леля Боряна влезе.
- Как можа да не ми се обадиш? Още когато излезе от операция? Трябваше да разбирам от Филип, явно сина ми ти плаща много малко затова.
- Майко не се карай на Симеон. Аз му казах да не ти казва нищо. Щях да ти кажа, когато се върна в Ню Уорк.
- Взех първия полет още като разбрах за вас двамата. Валери скъпа как си?
- Добре съм лельо Боряна само леко ме боли крака.
- Да бе да, кракът й е счупен и има фрактура на главата заради онзи боклук.
- Кристиян Иванов Иванов не се говори така за покойните. Имай малко доброта.
- Той нарани не само сестра си, но и Валери. Не можех да го позволя.
- Валери ще може ли да поговорим за малко?
- Можете и тук. - каза Кристиян.
- Имаше предвид насаме. Няма проблем. - казах.
Целуна главата ми и ме остави да говоря с майка му.

         Гледната точка на Валери
Излязохме в коридора и тя започна да крачи наоколо.
- Виж, Валери не знам какво е станало, но искам да разбера всичко. Чу ли всичко иначе Кристиян няма да ми каже.
- Добре. Бяхме на ресторант и решихме да се върнем и да гледаме филм в стаята. Обаче на мен ми се допи горещ шоколад и влязох в едн магазин. В следващия момент усетих нещо на устата си. Когато отворих очи, видях че съм вързана на един стол с булчинска рокля. Как съм стигнала до там, не знам? Разбрах, че Мартин Георгиев - бившето ми гадже, ме е отвлякъл.
- Чакай Мартин ти е бил гадже?
- Да, но бързо разбрах какъв е. След това избягах от семейството си в България и се премествах в различни държави, само и само да не ме открие. Накрая се преместих в Ню Уорк при брат си.
- Но как Кристиян се оказа прострелян? - попита.
- Когато Кристиян се появи, Мартин се опита да ме изнасили и видях как Кристиян държеше насочен пистолет към него. Докато Мартин насочи пистолет на главата ми.  Накрая го простреля в крака и ме пусна, но паднах пред Кристиян защото кракът ми ме болеше. Когато Кристиян се опита да ме вдигне, Мартин се извърна и го простреля в гърба.
- Дявол да го вземе, щял е да убие сина ми. Ако беше го убил нямаше да го понеса. Този път след...
- Няма нужда да продължаваш, Кристиян ми разказа. Моят баща също е починал. - когато се сетих за него започнах да плача. Не можех да се сдържам вече, успях пред Кристиян но не и пред леля Боряна.
- Липсва ти нали, дъще?
- Много, дори не можех да се сбогувам с него. Не можах да отида на гроба му, не можех да кажа нищо на погребението му, нищо не можех да направя заради..... - не продължи, защото тя ме прегърна. Отдавна не бях опитвала майчинска прегръдка. Сякаш виждах отново мама. Трябваше да се обадя на Григор и Лия.
- Извинявай, не трябваше да го правя.
- Няма нищо, понякога е по-добре да споделиш отколкото да задържиш. Пък и ти си ми като нова дъщеря. Виждам, че има нещо между вас двамата.
- Лельо Боряна, не мога да ти кажа нищо още. Трябва да го разбера сама в себе си, след това ще знам. Но едно знам, никога няма да спра да мисля за Кристиян.
- Не искам да ви се пречкам, но се  надявам ти да си следващата Г-жа Иванова. Като гледам как седи и те гледа в момента. Не те е изпуснал от поглед.
Когато се обърнах срещнах погледа му, от очите ми се четяха любов, страст и желание. И беше мой, поне се надявам да е. "Обичам те" повтарям тези 2 думи от вчера насам.

Гледах телевизия, когато чух хъркането на Кристиян. Засмях се, но тихо за да не може да ме чуе. За жалост отвори очи и ме погледна.
- Не ми се смей! Знаеш ли колко ми е неудобно без теб? Ела до мен.
- Искам да си догледам филма, а ти трябва да спиш. Вчера не можа заради мен.
- Не е вярно. Можеш да си догледаш филма и при мен, докато спя гушкайки те. Сега не спори с мен и ела.
- Преди това, Кристиян какви сме ние? Тоест шеф и служител или....
- Нещо много повече. Ще ми удостоиш ли честта да бъдеш моя приятелка? Да те наричам моя, да ти се обаждам на работа въпреки че си няма и на 50 метра разстояние и да ти казвам обичам те. Е какво ще кажеш? - не можех да повярвам, станах с помощта на патерици и отидох до леглото. Застнах до него и го целунах.
- Това отговаря ли на въпроса ти? - усмихна ми се и ми прошепна.
- Ох Вал какво ли не бих дал да мога да се движа.
- Спокойно има време за всичко. Обещавам ще ти помагам с рехабилитацията, за да може по-бързо да се оправиш. Няма да разреша да те пипа някоя млада сестра или стара лелка и да боли.
- Това е моето момиче. Виж колко хубаво звучи, вече си моя. Само моя.
Моя. Само негова съм.

Той заспа, а аз си догледах филма. На най-интересната част телефона ми звънна, беше брат ми.
- Ало, Валери добре ли си? Защо си в болница?!
- Григоре, успокой се. Добре съм всичко е наред. Ще ти обясня, когато се приб....
- Вал кой се обажда? - попита сънено Кристиян.
- Валери кой беше това?

Това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Ако искате можете да е гласувате и да оставите един коментар. Какво ли ще стане когато Григор разбра за Валери и Кристиян? Дали той ще удобри тяхната връзка? Какво ще стане със сестрата на Мартин? Четете, за да разберете. До следващия път❤️