Близо До Теб

Част 20

Гледната точка на Кристиян

Валери беше излязла малко на въздух, когато видях Филип да се доближава към нея. Дръпнах рязко стола си без да внимавам да не ударя някого.

- Внимавай повече, чеде.

- Извинявай дядо не те видях.

- За къде си се разбързал? Майка ти... - не чух останалата част, защото отместих погледа си, за да намеря Филип. Не виждах нито Валери, нито Филип. Не ми харесваше това, затова оставих дядо и тръгнах да ги търся, когато ги чух.

- Стига си се правила на недостъпна. Знам, че ме желаеш.

- Не е вярно, имам си приятел.

- Така ли,защо не съм го виждал преди?

- Защото след малко ще ти разбия наглата физиономия, ако не си махнеш ръцете от приятелката ми. - натъртих повече на думата"приятелка", за да разбере че не може да пипа нещо мое.

- И от кога? - попита.

- По-дълго отколкото си мислиш.

- Значи докато аз съм вършил твоята работа, ти си чукал Валери, така ли? - това преля чашата. В следващият момент юмрукът ми се стовари на лицето му без да се замисля. Той падна на мраморният под, кръвта му се стичаше от носа. Започнаха да се събират хора, когато дядо ме дръпна настрани. Не можех да го понасям вече, ако не беше баща му, щях да го убия.

- Момчета спрете. Засрамете се, сега си стиснете ръцете и да вървим. Няма да позволя да провалите вечерята с вашите нелепи спорове.

Не исках да слушам повече затова взех ръката на Валери и се отпратихме на вторият етаж. Влязохме право в моята стая, заключих стаята и ми трябваше само една стъпка до Валери, за да я целуна. Исках да усетя устните й, действаха ми както наркотик. Не исках да я пускам, не исках да отделям поглед от нея, не исках никой да я докосва камо ли обижда, защото тя е моя. След като се отдръпнахме един от друг, тя започна да се изчервява. Обърна се, тръгна към банята, докато не я дръпнах в скута си.

- Ти си моя. Не мисля да се отделям от теб.

- А ти си мой, но не мислиш ли че побоя беше малко преувеличен. - каза тя. Аз я дръпнах, за да е по- близо до мен и милвах бузата й, докато й отговарях.

- Отдавна си го заслужаваше. Не мисля, че ще се доближи до теб. - тя отново стана и се отпрати към банята. Върна се с аптечка, седна отново в мен и извади бит, риванол и кислородна вода. Не беше продумала нито думичка, сякаш най- важната работа е да ми почисти кокалчетата на ръката. Вдигнах брадичката й, за да ме погледне.