A demon among men

Глава 60

- Съжалявам, че рева така - извини се Хюк, докато стояха на масата в кухнята. До него имаше няколко салфетки.

- Не го мисли. Щом имаш нужда, поплачи си.

Джисънг не знаеше какво друго да направи, затова го доведе в дома си. След като го видя, Хюк отново почна да плаче и през половината път не спря.

- Впрочем не знаех, че още живееш с родителите си - вметна той и постави пред него чаша със сок, като седна на отсрещното място.

- Да - кимна Хюк. Лицето му беше подпухнало, а очите - зачервени. Изглеждаше унил. - Бях решил да се отделя за известно време, но в крайна сметка се върнах при тях.

- Разбирам - Сънг сведе поглед към своята чаша. - А какво стана с баща ти? В смисъл, ако искаш сподели. Ако не искаш, недей.

Хюк се усмихна леко на наивността му. Джисънг никога не е бил добър в тези неща. Чувстваше се неловко, когато някой плачеше покрай него, нямаше идея как да реагира и какво да стори. Поне с него бе така.

- Скарахме се - сви рамене момчето, - често се караме напоследък. Но този път беше много по-зле.

Въпреки руменината на лицето му, Джисънг можеше да види червения отпечатък на бузата му. Шамар.

- Съжалявам, че сте се скарали - той отмести очи.

- Ти не си виновен. Вината си е моя.

- И все пак.

- Благодаря ти, че дойде - Донгхюк го погледна. - Оценявам го.

- Звучеше разстроен и...

- Знам. Искаше да помогнеш.

- Мхм.

Поседяха в мълчание известно време. На Джисънг му беше трудно да срещне очите му, незнайно защо. Буца бе заседнала в гърлото му и макар да не беше подходящия момент, трябваше да се изправи срещу миналото си.

- Имам чувството, че ме избягваш последните дни - Хюк повдигна темата малко по-рано, отколкото той очакваше. Още подреждаше мислите в главата си.

- Така е - призна Сънг.

- Може ли да ми обясниш защо?

Джисънг си пое дълбоко дъх и хвана чашата си с две ръце.

- Защото имам връзка, Хюк - поде той, - защото имам приятел.

- Знам това. Но какво пречи да се виждаме?