A demon among men

Глава 28

Джисънг изпусна парчето плат, което държеше. Загуби ума и дума, краката му се подкосиха и всички заблуждения, че е забравил тази част от миналото си, се изпариха. Осъзна, че не е забравил нищо и само се е лъгал. И то жестоко.

- Здрасти - чу се да казва. Усещаше погледа на Дойонг в гърба си, не смееше да мръдне дори.

Донгхюк му се усмихна слабо.

Малко по-късно, когато се окопити малко, Джисънг реши да идат в близкото заведение. Дойонг видя състоянието му и го увери, че и сам ще се справи за половин час, отпращайки го бързо. Сега двамата с Донгхюк стояха един срещу друг на една кръгла маса навън, чакайки поръчката си.

- Няма ли да кажеш нещо? - попита Хюк по едно време.

- Не знам какво трябва да кажа.

- Нещо. Каквото и да е. Само недей да мълчиш.

Сервитьорката се появи, оставяйки напитките им пред тях - сок от вишна за Хюк и кафе за Сънг.

- Не очаквах да те видя - призна Джисънг.

- Вчера идвах, но ми казаха, че си си взел свободен ден.

- Да. И затова реши да дойдеш и днес?

- Нещо такова.

- Защо? 

- Трябва ли да има причина?

- Просто искам да знам защо.

- Защото исках да те видя - изстреля той и Сънг забеляза, че е другият е задържал дъха си до сега, сякаш се боеше да го изрече.

- Не мисля, че имаме какво да си кажем.

- Тогава защо сме тук?

- Защото щеше да е грубо да те изгоня.

- Имаш право.

- Все още не разбирам защо си тук. Как въобще ме намери? 

- Това е нещо, което не мога да ти кажа - Хюк се огледа наоколо, за да не обръща внимание на суровия му поглед. Беше притеснен. Джисънг не го бе виждал такъв.

- И защо?

- Няма да ти хареса.

- Кажи ми.

- Поразпитах тук-там и разбрах къде работиш.

- Кого си питал?

Донгхюк го погледна плахо.

- Джемин.

Само при споменаване на името му, кръвта на Джисънг закипя. Как си бе позволил нещо подобно?