A demon among men

Глава 64

През следващите няколко часа Чонло не обели и думичка. Джемин се погрижи за раната на челото му и го отведе в спалнята, за да си почине. Файтър упорито отказа да се отдели от по-малкия, затова Джемин остави вратата на стаята леко открехната, за да може кучето да излезе, ако иска.

Чонло не успя да заспи веднага. Не можеше. Болката, която чувстваше, го задушаваше и беше по-силна дори от лятната жега. Защо Джисънг направи това? Защо го нарани по този начин? Всички онези съобщения, лъжите му, че излиза с Дойонг на по питие... Зачуди се колко ли още лъжи бяха излезли от неговата уста. Беше немислимо да му се довери отново. Очите му се насълзиха, докато гледаше към отворения прозорец. Плачеше му се. Много му се плачеше. Не вярваше, че това е истина. Всичко напоследък сякаш се случваше, за да го унищожи. Лъжите на онези хора, скапаната измислена история за семейството му, осъзнаването, че е бил излъган и че връзката му с миналото му е напълно загубена, а сега и това. Тези неща сигурно можеше да ги преглътне една идея по-лесно, обаче предателството от страна на Джисънг го довърши.

През последните месеци се стараеше да дойде на себе си и след случилото се с брат му да се изправи на крака. Опитваше не заради себе си, а заради Джисънг, защото знаеше, че той не обича да го гледа такъв. Насилваше се да се усмихва и да се разсейва с нещо, докато му беше толкова болно на душата всеки изминал ден. Обичаше го с цялото си сърце, опитваше се да се справя някак заради него, заради тях двамата и връзката им. Смяташе, че любовта им е силна и че ако Сънг е до него, може да се справи с всичко. Поне така си мислеше до преди няколко дни, когато нещата напълно се объркаха.

Не помнеше дали преди сърцето му е било разбивано и дали се е чувствал по този начин, не знаеше как трябва да се държи, когато отвътре се разпадаше парче по парче. Беше му за пръв път, поне в този живот, в който спомените му не му вършеха никаква работа.

Обичаше го и нямаше да спре да го обича, но, мамка му, болеше толкова много...

***

По-късно, когато Джено се прибра от болницата буквално капнал, Джемин набързо му сподели какво е станало. Двамата бяха в кухнята и русокосият готвеше, а другият му се мотаеше в краката.

- Не е казал почти нищо - отбеляза Джемин и загреба с лъжица малко от ястието в тенджерата, поднасяйки я към устата на гаджето си. - Я пробвай.