A demon among men

Глава 53

Тейонг говореше развълнувано с Чонло, докато Джехьон се правеше, че си рови в телефона, макар да нямаше сигнал. Не искаше да казва нищо и предпочиташе само да го слуша. Наблюдаваше Лукас с периферното си зрение, който привидно спокойно си ядеше тортата.

- Е, не ми каза, защо Джисънг не е с теб? - припомни Тейонг и облегна брадичка на ръцете си.

- Казах ти, че е дълга история.

- Имаме време - ухили се той.

Чонло посърна изведнъж, сещайки се за Джисънг. Какво ли правеше той сега? Дали беше добре и дали мислеше за него? Да бъдат далеч един от друг беше нещо ново, имайки предвид, че от началото на връзката им не се бяха отдалечавали така и на Чонло му беше странно.

Хвърли колеблив поглед към Юкхей, който също го погледна и му се усмихна слабо. Тейонг забеляза това и смъкна ръцете си, слагайки едната на бедрото на Чонло.

- Искаш ли да дойдеш с мен до тоалетната? - попита той, опитвайки да не изглежда така, сякаш цели да се изниже от тук.

- Добре - кимна Лоло и двамата станаха, оставяйки нещата си на масата. Тейонг обърна глава към гаджето си и му направи знак да разпита Лукас това-онова. Джехьон веднага го разбра и сви устни в права линия.

Щом двете високи момчета останаха сами, Юкхей нямаше как да не усети проницателния поглед на другия и леко се притесни.

- Е - подхвана той, - аз съм Лукас.

- Знам, запознахме се вече - изтъкна Дже и се подсмихна.

- Да, вярно.

- Май не си много разговорлив.

- Не, просто с нови хора ми е нужно време да се отпусна.

- Разбирам те - съгласи се той. - Иначе, какъв си на Чонло?

- Братовчед - отвърна Юкхей без да се замисли.

- Така ли? Не знаех, че има някакви роднини.

- Самият той не знаеше доскоро.

- Да, загубил е спомените си след инцидент.

- Така е.

- Надявам се не си някой, който да злоупотреби с това.

Лукас сви рамене.

- Той ще прецени това.

Тейонг почти натика Чонло в тоалетната, карайки го да се засмее. Нямаше много хора и когато един мъж, който бе преди тях там, излезе, Тейонг доби сериозно изражение.