Глава 12

264 46 3
                                    

Чонло със свито сърце го изпрати и затвори вратата след него. Боеше се, че ще се случи нещо. Днес изобщо не беше добър ден и потръпваше при всяка подобна мисъл. Върна се в кухнята и седна на единия стол до масата, минавайки с пръсти през косата си. Не можеше да каже на Джисънг какво бе видял. Най-малкото той нямаше да му повярва. Или по-лошо - щеше да се направи, че му вярва. Не искаше да вижда вината в очите му, както и съжалението. Нямаше да го понесе. Пък и Сънг сигурно щеше да реши, че се е побъркал напълно.

Въздиша шумно и си каза да се успокои малко. Трябваше да се стегне. Не биваше една халюцинация да го срива така. Да, беше плакал като луд по-рано и сега се чувстваше една идея по-добре. Поне буцата в гърлото му я нямаше. Но сега отново се появи, когато Сънг излезе. Едва ли щеше да си намери място, докато той не се върне.

Знаеше колко държи той да спазва дадената дума. Да се отметне за Сънг значеше да се провали. А той не обичаше да се проваля или да нарушава обещанията си.

Чонло не знаеше как да запълни времето си, докато той си дойде. Не му се гледаше нищо и не беше в настроение за каквото и да е. Стана изнервено от мястото си и отиде в спалнята им, минавайки от страната на Сънг. Легна в неговата половина на леглото и зарови нос във възглавницата. Май беше станал твърде зависим от него. Присъствието на Джисънг единствено можеше да го успокои, ласките му го караха да забрави за всичко, а милите му думи топлеха душата му, целувките му забързваха сърцето му. Беше лудо влюбен и си нямаше представа какво би правил без него за напред. Не съществуваше подобна опция.

Не мислеше да спи, но умората затвори очите му и той заспа с аромата на другия по себе си.

***

Късно през нощта Джисънг се прибра. Беше изтощен до краен предел и копнееше само да се добере до леглото. С малки изключения, екзорсизмът мина добре. Не се случи нищо непредвидено, освен това, че той не очакваше да отнеме толкова от енергията му. Сякаш душата му едва не бе напуснала тялото му.

Със сигурност дългата почивка, която си взе, му се беше отразила. Бе забравил как да контролира силата си и колко от нея да вложи, докато изговаря думите от Библията.

Едва успя да се прибере, караше като в мъгла. Може би не биваше да бърза, тъй като така имаше вероятност да си докара неприятности, но искаше по-бързо да си дойде при Чонло.

A demon among menWhere stories live. Discover now