A demon among men

Глава 89

- Днес те изписваме - съобщи Джено, който дори не го поглеждаше.

- Добре - кимна Джемин и се улови, че опитва да срещне очите му.

- По-късно лекарят ти ще мине и ще ти махнат системите.

- Чудесно.

- Това е. Трябва да вървя.

Джемин го изпрати с поглед как излезе от стаята. Джисънг бе подпрян на прозореца, гледайки държанието и на двамата.

- До кога ще продължавате така? - запита той.

- Стига, Сънг.

- Все още искам да знам защо се държиш така с него. Поне можеш да му се извиниш.

- Нищо не съм направил, че да се извинявам.

- Освен, че се държиш като пълен задник.

- Млъкни. Нищо не знаеш.

- Знам, че той се опитваше да ти помогне и да е постоянно около теб, а ти не спря да го отблъскваш и сега е наранен.

- Не ми чети лекции по морал, ако обичаш. Точно ти недей.

- И защо? - Джисънг повдигна вежда.

- Защото не аз лъгах гаджето си, Джисънг - натърти той. - Така че нямаш никакво право да ми държиш сметка как и защо се държа, а и нека не забравяме факта, че съм прикован към това легло.

- Няма да спрете да ми го натяквате, нали? - тъмнокосият се напрегна.

- Кое?

- Това с Чонло.

- Позна.

- Имаш остър език, хьонг, но това не винаги ще ти помага.

- Така ли? Защо, не обичаш да ти казват истината ли?

Двамата се гледаха ядосано.

- Знаеш ли, не искам да се карам с теб - Сънг реши да отстъпи пръв, - затова ще изляза, докато ти мине скапаното настроение.

- Хубаво.

Високото момче изпълни думите си и го остави сам. Джемин стискаше лекия чаршаф между пръстите си. Защо никой не разбираше? Защо никой не опиташе да се постави на неговото място? Не искаше да му помагат, не искаше да го съжаляват. Не искаше нищо. Искаше единствено да се прибере у дома, да се махне от това миришещо на дезинфектант и лекарства място. Погледна кръвнишки към машината от лявата си страна. Писукането й го побъркваше. Сам махна абоката и всички кабели и тръбички от себе си, поизправи се леко и с всички сили опита да мръдне краката си. Нищичко. Доплака му се, но нямаше да се откаже толкова лесно. Мисълта, че е инвалид, не го оставяше на мира, не можеше да го приеме. Не беше истина, нямаше как да е възможно. Той не беше сакат. Абсурд.