A demon among men

Глава 79

Тейонг слезе от таксито и забеляза Чонло, който го чакаше до входа на сградата. Побърза да пресече улицата и да отиде при него.

- Лоло! - повика го и по-малкият вдигна глава. Усмихна се леко, щом го видя и двамата се прегърнаха, когато Те се приближи. - Отдавна ли чакаш?

- Не, преди малко дойдох.

- Чудесно. А какво ще правим тук? 

- Ще видиш.

- Ти как си? - той го огледа притеснено. - Не изглеждаш добре.

- По-добре не ме питай - отвърна предпазливо Лоло и му направи знак да влизат вътре.

Те го последва. Заедно следваха табелките в голямото фоайе и стигнаха до бюрото за информация. Попитаха къде могат да намерят фотографа, който се бе срещнал с Джемин миналия ден.

- За какво е всичко това? - Тейонг все още не разбираше какво става, бяха се качили в асансьора.

- Става дума за Джемин - поясни накратко другият. - Беше започнал работа тук.

- Джисънг ми каза, че е пострадал.

- Джисънг? - лицето на русокосият посърна съвсем.

- Чухме се малко преди ти да ми пишеш. Предложих да отидем с Джехьон до болницата, но Сънг каза, че момента не е подходящ.

- Добре е направил. Джемин нямаше да иска да ви види и без това.

- Какво е станало? Как е пострадал?

- Паднал е по стълбите. Не знаем как точно се е случило.

- Добре ли е?

- Не особено. - Чонло се зарадва, че пристигнаха на етажа, понеже не му се говореше повече.

Една млада жена ги попита за какво са дошли и Чонло с две думи й каза. Тя ги поведе по коридора и се озоваха на снимачна площадка. Вътре един фотограф се вихреше, имаше светкавици, викове и силна музика ги обгърна, щом отвориха вратата. Момичето, вероятно асистентка, изприпка до фотографа и му каза нещо на ухо. Той метна с ръка, музиката намаля, сетне погледна в посока на двете момчета.

- Десет минути почивка! - обяви той и свали фотоапарата от врата си, подавайки го на момичето. Тръгна към тях, като бършеше очилата си в тениската си. - Здравейте.

- Здравейте - поздрави Лоло и двамата се поклониха леко. - Ние сме приятел на На Джемин, вчера е почнал работа при Вас.