A demon among men

Глава 13

- Не ми харесва да си толкова замислен - отбеляза Джено на сутринта, докато се хранеха.

Джемин дори не го чу, а продължи да рови в чинията си. Дълго време не можа да заспи, измъчван от терзания за предстоящи събития. От доста време вече нямаше видения, но чувството сега беше същото като преди. Сякаш току-що е видял нещо в бъдещето. Дори присъствието на Джено не успя да го успокои миналата нощ и колкото и да се тикаше в него, нещо гризеше съзнанието му.

- Нана - Джено го повика и остави клечките си до чинията, слагайки ръка върху неговата, - погледни ме, моля те.

Русокосият го направи, но изражението му никак не беше приятна гледка. Сбърчено в угрижена гримаса, Джемин имаше тъмни кръгове под очите и бръчка на челото си. По-рано не можа да стане, за да приготви закуска за Джено и щеше да умре от срам, когато разбра, че той я е приготвил вместо него и го е оставил да спи повече. Нямаше нищо против Джено да му готви, храната му беше страхотна, но просто... Това си бе неговото задължение.

- Не ти ли харесва? Не си хапнал нищо - Джено имаше предвид закуската.

- Не, чудесна е - Джемин се опита да се усмихне.

- Кога ще се видиш със Сънг? - той смени темата.

- Не мисля да се виждам с него.

- Но въпреки това не спираш да се притесняваш. Защо не поговорите?

- Той едва ли ще иска да ме види. Мислех си да говоря с Чонло вместо това.

- Не е лоша идея.

- Наистина ли?

- Да. С него също не си се чувал скоро, а и тъкмо ще се увериш, че всичко с тях е наред.

Джемин снощи беше решен наистина да отиде, но сега се колебаеше. Дали беше редно?

- Може би си прав - кимна накрая.

- Чудесно. Искаш ли да те закарам, като тръгвам към болницата?

- Не, прекалено е рано още. Ще отида по-късно.

- Сигурен ли си?

- Да, Джено, сигурен съм.

Чернокосият кимна и продължи да се храни.

След като свършиха със закуската, Нана се зае да измие чиниите. Джено се появи в кухнята, вече облечен за работа, и го прегърна в гръб.

- Знаеш, че те обичам, нали? - попита той и целуна врата му леко.

- Това от къде дойде? - Джемин се усмихна.