A demon among men

Глава 111

Джисънг беше обграден от мрак. Гласовете в главата му щяха да го побъркат и той не знаеше какво да прави. Луташе се из тъмните коридори, стигаше до задънени улици, връщаше се и обикаляше в един кръг без определена цел. Страхуваше се, нямаше останала дори капка смелост в тялото си. Беше тотално изцеден и психиката му нямаше да издържи.

Джисънг се сепна и отвори очи. Сега се намираше в болницата, белите стени го приветстваха. Явно бе заспал.

Размърда се из леглото и вдигна ръка към главата си, разтривайки слепоочието си. Мамка му, какъв беше този кошмар? Ушите му още кънтяха от безбройните гласове, целият беше напрегнат.

Вратата на стаята се отвори и той видя Джехьон да влиза.

- Хей, събуди ли се? - усмихна му се той и затвори след себе си. Приближи се, а Джисънг забеляза, че носи някаква торбичка.

- Мхм - измънка той.

- Поне наспа ли се? Спа почти целия ден - Дже седна на стола до леглото и отвори чантичката, която бе сложил на бедрото си.

- Цял ден ли? - изненада се Сънг, беше му се сторило, че е спал едва няколко минути.

- Да. Реших, че може да си гладен. - Джехьон извади кутийка с капаче, махна капачето и му я подаде заедно с пластмасова лъжица. - Взех ти супа, тъй като още не си съвсем здрав и не бива да ядеш тежки и твърди храни.

- Благодаря ти - Джисънг се изправи в леглото, взе кутийката и аромата на супата стигна до носа му. Мирешеше добре.

След като се нахрани, учудващо се оказа, че е доста гладен, той въздъхна доволно.

- Беше вкусно - каза. Джехьон ядеше вафла до него.

- Радвам се, че ти хареса.

- Как е Лукас?

- Оправя се - кимна момчето. - Днес ще го изместят от реанимацията в друга стая. Би трябвало скоро да се събуди, но възстановяването му ще отнеме време.

- Разбирам.

- Питах се...

- Какво? - попита Сънг, когато той не продължи.

- Ами, той много ни помогна - Джехьон погледна встрани. - Спаси ми живота. Буквално.

- Не се обвинявай.

- Ако не беше той, сигурно аз щях да лежа там.

- Вината не е твоя, хьонг.