Глава 85

166 32 8
                                    

- Може ли да спреш? - попита Джемин, гледайки встрани.

- Моля?

Джено се опитваше да събуе долнището на болничната му пижама, тъй като той не можеше да се справи сам.

- Да изчакаме Джисънг. Или някоя сестра - предложи Нана, все така не го поглеждаше.

- Защо? И аз мога да го направя.

- Не искам да го правиш ти.

- И защо?

- Защото не искам, Джено. Просто... Просто повикай някой друг.

Джено изправи гръб и го изгледа с огорчение. Болката в гърдите му се обади, но той за пореден път я потисна.

- Какво става, Джемин? - докторът разпери ръце безпомощно.

- Какво да става?

- Не се прави, че не разбираш. Защо го правиш?

- Какво правя?

- Опитваш да ме държиш настрана. Да не мислиш, че не съм го забелязал?

- Не знам за какво говориш.

- Да бе, не знаеш. Ако не си забелязал, не съм сляп, Нана. Виждам как избягваш да ме докосваш, как се отдръпваш, когато аз искам да те докосна. Отблъскваш ме всеки път, когато опитвам да ти помогна. Защо? Къде сгреших? Сърдит ли си ми за нещо? 

- Не, за бога, Джено. Не съм ти сърдит и не си направил нищо лошо.

- Тогава защо? Защо не ми позволяваш да те доближа?

Джемин хвана върха на носа си с пръсти.

- Не ми се говори за това сега.

- На теб никога не ти се говори за нищо. Забравих.

- Джено... 

- Разбирам, че не ти се говори, но аз искам да знам! - той повиши тон. - Не издържам, Джемин, разбираш ли? На какъв език да го кажа?

Джемин сви устни в права линия. Той имаше същата тежест в гърдите си и не можеше да диша нормално.

- Тогава си върви - почти прошепна той.

- Какво? - Джено го беше чул, но искаше да се увери отново.

- Върви си! - този път извика Джемин. - Като не издържаш, тогава какво правиш тук?! Махай се! 

- Чуваш ли се какво говориш?!

- Чувам се! Не искам да ме обгрижваш, не искам да правиш нищо за мен! Да не мислиш, че не знам, че не си спал от няколко дни и то заради мен?! - Нана не спираше да вика. - Просто си върви и отиди да се наспиш.

A demon among menWhere stories live. Discover now