Глава 65

213 37 37
                                    

Когато се успокои малко и спря да плаче, Чонло се насили да хапне, колкото да не ги притеснява. Чувстваше се една идея по-добре, след като изрече всичките онези неща. Да, беше малко наранен, че Джемин е свързал Донгхюк с Джисънг, но той нямаше вина. Дори ако не беше той, Донгхюк сигурно отново щеше да го намери. Не знаеше какво да си мисли вече. Джисънг толкова усилено твърдеше, че иска да забрави за миналото си с него, а сега... Не можеше да повярва. Може би нямаше да го заболи толкова, ако беше някой случаен, но Донгхюк... При мисълта колко силно го е обичал Джисънг, сърцето му се свиваше. Ами ако той още изпитваше нещо към Донгхюк? Ако беше ходил с него зад гърба му? Кой знае колко време бе продължило това, а той така сляпо му вярваше... Вярваше, че Джисънг го обича, че е загрижен за него и че двамата имат бъдеще. Но вероятно Джисънг още обичаше другото момче. Иначе нямаше да го заведе в дома им.

- Сигурен ли си, че си добре? - попита притеснено Нана, сядайки на ръба на дивана.

- Да.

- Ще ти е удобно ли тук? Ако искаш, ела в спалнята, а ние ще...

- Няма нужда, благодаря. Тук ми е добре.

- Ако имаш нужда от нещо, ми кажи - Джемин хвана ръката му и я стисна, - ще сме оттатък.

- Благодаря, хьонг.

- Ще оставя и Файтър при теб да ти прави компания.

Кученцето развълнувано махаше с опашка, качило се с двата крака на дивана и се опитваше да скочи. Джемин му помогна и го сложи отгоре, а Файтър направо си легна до Чонло и постави глава между лапите си.

- Той е страхотен - усмихна се Лоло.

- Да, много е сладък. Сега ще те оставя да си починеш.

- Благодаря за всичко.

Високото момче кимна и се приведе, целуна челото му и се усмихна окуражително. Излезе от стаята, притваряйки леко вратата.

Чонло прегърна кученцето и зарови нос между ушите му. Присъствието на животното го караше да се чувства сигурен. Поне за малко бе потушил болката си, обаче се съмняваше, че тази болка ще изчезне толкова лесно.

- Горкият - каза Джено, щом Джемин се върна в кухнята. - Изглежда съсипан.

- Знам - той въздъхна и седна на масата, другият миеше чиниите. - Джисънг е такъв задник.

A demon among menWhere stories live. Discover now