A demon among men

Глава 24

След като закусиха и с общи усилия измиха чиниите, Чонло се захвана да свали прането от простира, което висеше там от вчера. Нямаше друго време, в което да го направи. Прибра дрехите вътре и ги разхвърли на дивана в хола, започвайки прилежно да ги сгъва.

- Какво правиш? - Сънг се появи зад него и го прегърна в гръб изненадващо.

- Оправям дрехите.

- А кога ще ми обърнеш внимание на мен? - той целуна врата му сладко.

- Трябва да ги сгъна и съм на твое разположение - засмя се Чонло и продължи със заниманието си. Джисънг продължи да го прегръща през цялото време и когато той най-после беше готов, го вдигна във въздуха.

Чонло извика от уплах и се хвана за него.

- Какво правиш?! - възкликна той и се усмихна.

- Каза, че си на мое разположение, щом свършиш с дрехите.

Високото момче го понесе към спалнята им и без да мисли направо го метна на леглото. Настани се до него, а Чонло се смееше, когато телата им се оплетоха.

- Днес няма да те пусна - промърмори Сънг, скрил лице във врата му.

- Недей, много ми е хубаво така - Лоло прокара ръка през косата му.

Двамата останаха по този начин известно време, придружавани само от звука, идващ от прозореца. Чуваха се минаващи коли, гласове на съседи и песен на птици, но те обръщаха внимание само и единствено на другия. Джисънг се отпусна изцяло, прегърнал го здраво и затвори очи доволно. Обичаше да го прегръща.

- Сънги - заговори Чонло след малко.

- Кажи.

- Исках да ти благодаря.

- За какво? 

- Че ми позволи да се върна на работа, без да правиш сцени.

Тъмнокосият се размърда и се отдели от него, само за да го погледне. Лоло се изправи на лакът и също наведе глава към него.

- Щом ти си щастлив, и аз съм щастлив, Чонло - каза Сънг и вдигна ръка, за да погали лицето му. - Пък и разбрах, че не бива да се осланям на глупавата си ревност и че ти донякъде беше прав. Не мога да те държа затворен.

- Така е.

- Справяш се добре - похвали го по-големият.

- Наистина ли го мислиш?