A demon among men

Глава 26

Чонло чу, че другият вече не разговаря и реши да отиде при него.

- Какво стана? - попита той.

- Нищо особено - Сънг се усмихна на сила, за да прикрие тревогите си. Само че не можеше толкова лесно да заблуди по-малкото момче.

- Сигурен ли си? Чух те да казваш името на Ронджун.

- Подслушваш ли ме?

- Не знаех, че имаш нещо за криене - Лоло смръщи вежди.

- Нямам - излъга Джисънг. - Питах духа дали е виждал брат ти и къде може да е.

- И?!

- Не знаеше.

Джисънг се насочи към кафе машината, имаше нужда от малко кофеин, а и трябваше да държи ръцете си заети по някакъв начин.

- А останалите духове, с които говори? Те не казват ли нещо? - в гласът му се усещаше очакване.

- Никой не го е виждал, Лоло. Не знам къде е.

- Съжалявам, че питам толкова много.

Джисънг въздъхна и се обърна към него. Сърцето му се свиваше от това, че трябваше да го лъже, но нямаше друг избор. Ако Ронджун наистина беше в сенките, то Чонло не биваше да разбира за това. Нямаше да го понесе.

- Няма за какво да се извиняваш - Сънг се приближи и обхвана унилото му лице в шепите си. - Ще опитам отново, обещавам ти.

- Едва ли ще постигнеш нещо. Щом до сега никой не го е виждал... Може и да си въобразявам, че съм го видял.

- Щом казваш, че си го видял, аз ти вярвам - увери го тъмнокосият и се наведе, сливайки устните им за кратко. - Обичам те.

Дребното момче кимна леко и го прегърна. Беше толкова хубаво да е близо до него.

***

На другата сутрин Джемин се събуди доста рано. Нямаше кошмари, а и Джено все още не бе тръгнал за работа, затова не разбираше защо не може да заспи отново. Накрая се отказа и стана от леглото с пуфтене. Навън дори не бе съмнало и се усещаше хладния въздух. Самият той беше изпълнен с енергия и му хрумна идея да излезе да потича. Напоследък нямаше много време да тренира и това беше добра възможност.

Обу си любимият черен анцунг, като внимаваше да не събуди Джено. Облече си една от неговите тениски и сложи суитшърт с джобове с ципове, за да има къде да прибере ключовете си. Излезе тихо от апартамента и щом се озова навън, вдъхна жадно от ранния въздух. Дробовете му се изпълниха и това го задоволи. Тръгна по улицата ходом, докато не стигна най-близката алея. Нямаше почти никакви хора и това му се понрави. Не намери за необходимо да си взима слушалките, наоколо беше толкова спокойно, че птиците също още не се бяха събудили.