A demon among men

Глава 31

След като се успокои малко и се съвзе, Джемин разказа всичко на Джено от изминалия ден. Каза му за видението сутринта, за посещението на Джисънг, за кавгата им, завършила с бой. Джено го слушаше внимателно, не го прекъсваше и го чакаше търпеливо да приключи. Ръцете на Нана трепереха леко, затова той ги хвана в своите. Бяха се преместили на леглото и Джено го бе притеглил към себе си.

- Не знам какво беше това видение - добави Джемин след това, - не знам дали всъщност беше видение, но беше толкова истинско. - Русокосият измъкна ръката от неговата и я смъкна на бедрото си плахо. - Не можех да ходя и... Продължи само няколко секунди, но чувството беше същото като преди. Мислех, че вече няма да виждам такива неща.

- Сигурен ли си, че е било видение?

- Казах ти - не. Не знам какво е, не искам и да научавам.

- Всичко ще е наред, Нана - увери го Джено и сложи длан на бузата му. - Няма да позволя нищо да ти се случи.

Джемин вдигна леко глава към него, очите му бяха зачервени от плач, а лицето му - подпухнало. Беше буквално изцеден и нямаше сили дори да мръдне, но присъствието на Джено много му помагаше. Усмихна му се леко и затвори очи, наслаждавайки се на ласката му.

- Обичам те - каза той.

- Аз теб повече. - Джено целуна челото му и го прегърна още по-силно. - Колкото до Джисънг, той е кретен.

- Много е объркан - поправи го Джемин. - Мисли си, че аз съм този, който го е изоставил.

- Ти не си виновен с нищо.

- Виновен съм, че не мога да съм до него, Джено. Той е съвсем сам в този свят.

- Има си Чонло.

- Имах предвид света на духовете. Чонло не говори с духове.

- И въпреки това няма право да се държи така с теб.

- Да си призная, заболя ме. Имах намерение да го потърся, да поговорим за отношенията си, а то... Само да го беше видял как ме гледаше, Джено. Все едно съм най-големия му враг.

- Често ни боли най-много от тези, които някога са ни били страшно близки.

Нана го погледна и се усмихна леко.

- Това са едни много мъдри думи.

- Знам - Джено се усмихна сияйно, карайки го да се отпусне съвсем. Джемин отново скри лице в гърдите му и се сгуши в него.