Глава 74

173 38 9
                                    

- Нана? - Чонло го повика с надежда, когато той размърда ръка в неговата. Бе помолил сестрата за разрешение да остане при него, в случай, че той се събуди. Със сигурност щеше да се зарадва да види познато лице.

Джемин потрепери леко и клепачите му се надигнаха. Първоначално беше неориентиран и му трябваше време да си спомни какво се случва. После, обаче, събитията се навързаха в главата му и той задиша тежко.

- Спокойно! - побърза да каже Чонло, виждайки го, че се изплаши от нещо. Явно чак сега Джемин забеляза, че той бе до него.

- Лоло? - попита несигурно и погледна към него.

- Здравей - дребното момче му се усмихна мило и погали ръката му. - Всичко е наред, тук съм.

- Къде съм?

- В болницата. - Лоло протегна ръка и помилва косата му успокоително. - Докараха те по спешност.

- Защо? Какво стана?

- Разбрахме само, че си паднал по стълбите - обясни накратко, - надявах се ти да ми кажеш какво точно се случи.

Джемин затвори очи и си пое дълбоко дъх. Имаше нещо нередно в тялото му. Нещо не работеше както трябва, нещо се беше счупило.

- Може ли малко вода? - попита той и отново го погледна.

- Разбира се.

Чонло наля от каната с филтър, която стоеше на шкафчето до болничното легло, беше прясна. Подаде му чашата и му помогна да се изправи леко, за да отпие.

- Благодаря - Джемин се върна обратно в легнало положение. Можеше да се движи. Ръцете му го слушаха, можеше и да върти главата си. Тогава какво не беше наред? - Джено тук ли е? 

- Да, вярно. Каза да му се обадя, когато се събудиш. - Русокосият извади телефона си и изпълни обещанието, което бе дал на другия.

В следващият половин час всичко вървеше добре. Джено се появи, изпаднал в тотално облекчение, че половинката му е в съзнание. Помогнаха му да се изправи малко и подпряха гърба му на две възглавници, за да му е по-удобно.

- Джисънг трябва да дойде всеки момент - каза Чонло, още седейки до леглото му. Държеше ръката му и сякаш на Джемин това му харесваше.

- Казали сте му? - учуди се той.

- Да, аз му се обадих - кимна Лоло, - каза, че тръгва веднага.

A demon among menWhere stories live. Discover now