A demon among men

Глава 57

Чонло понечи да се възпротиви, но захвата на другия се стегна.

- Стой мирен - прошушна Лукас в ухото му. Чонло беше адски уплашен, но въпреки това не знаеше намеренията му и на какво е способен. Кимна послушно и изчака, докато думкането по вратата и викането не престанаха.

Юкхей остана неподвижен, долепен до гърба му и се ослушваше внимателно.

- Ще си махна ръката, но обещай да не викаш - каза той и го погледна.

Чонло се съгласи и в мига, в който той свали голямата си длан, зяпна:

- Какви, по дяволите, сте вие?!

Лукас отново му запуши устата, този път по-грубо и го избута към вратата. Чонло изскимтя от сблъсъка и стисна очи.

- Казах ти да мълчиш! - изсъска той. - Няма да те нараня. Не се бой от мен.

Дребното момче се пробва да го отблъсне, но само се сборичкаха.

- Пусни ме! Искам да се махна от тук! - заяви той. Лукас го сграбчи над лактите и го стисна по-силно от нужното.

- Замълчи! Стига си викал! Опитвам се да ти помогна!

Русокосият се бори още малко с него и накрая се отказа, беше невъзможно да го махне от себе си. Спря да шава и го погледна несигурно.

- Искам да се махна - повтори той, сега по-тихо.

- Сега не може.

- Защо?!

- Защото има вечерен час, Чонло. Навън е опасно и няма да те пусна сам. Ще трябва да останеш още малко.

- Не искам да оставам.

По-малкият се възползва от това, че високото момче бе отпуснало захвата си и го ритна в пищяла, хуквайки към прозореца. Вторият етаж на къщата не беше чак толкова високо и идеята да скочи от там не му се стори лоша. Самият прозорец беше отворен, затова направо преметна крака си през него, обаче Лукас го настигна и го върна обратно.

- За бога, Чонло! - ахна той и го дръпна към леглото, буквално хвърляйки го върху него. Обкрачи го и улови ръцете му, заковавайки ги над главата му. - Луд ли си?!

- Пусни ме!

- Няма! Първо ще ме чуеш! Как изобщо ти хрумна да скачаш през прозореца?!

Чонло не се даваше лесно, но силите го напускаха бързо. Все още не разбираше как Лукас се озова в стаята му, след като беше заключил.